УЧЕНИЕ ЗА КАРМАТА

Изтегляне на файла (29.3Kb)

                                             ПРЕДГОВОР
   Въпросът за кармата е свързан с този въпрос за Свободата на човешката Воля . На него са посветени много трудове . Няма философска система от най- дълбока древност до днес , която да не го засяга , а всички религии да го поставят на първо място.

  Безпределността ужасна би станала ,
  Сърцето без мир вечна тъма,
  Ако вас съдбата би приковала
  Към " Колесницата с Безжалостна ръка."

   Но вам вериги не полагат ,
   с воля ти си най могъщ
   в света вечно не ще се страда,
   иде съвършенството ,целта на
   земния път.

     ( " Светилото на Азия " , проповед на Буда )

   На санскрит думата карма означава " действие ". Да живееш и да действаш е едно и също . Цялата вселена е една вечна ,непрекъсната деятелност , управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта - Законите на Кармата.

     В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми кам една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини и в същото време е причина на последващи действия , които като общ резултат дават живота на самата вселена. От тук и значението на кармата се разбира като закон на причинността и по отношение на човека кармата се явява като съвкупност от цялата негова деятелност.Всичко , което човекът представлява от себе си и всичко , което той ще представлява и в бъдеще е резултат от действията му в миналото. По такъв начин единствения живот на човека не е нещо отделно и завършено. Той е плод на миналия , а в същото време зародиш на бъдещия такъв и в тази верига от последователни въплъщения се продължава непрекъснатото битие на всяка човешка душа.
         В животът няма скокове и случайности - всичко си има своята причина . Всяка наша мисъл , всяко наше действие , наше чувство и постъпка идват от миналото и влияят върху бъдещето .
         Докато това минало и това бъдеще е скрито за нас , докато ние гледаме на живота като на загадка, неподозирайки ,че самите ние сме се създали , дотогава явленията в нашия живот ще ни показват като случайно излезли от бездната на незнайното и срещнали нас в света. Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки , сплетени в неразбираема за нас сложност.
       Една нишка изчезва от нашето съзнание , но тя не е изчезнала , а се е скрила на долу,друга се появява внезапно , но това е все тази същата нишка , излязла от невидимата за нас , страна на тъканта , и отново се явява на видимата и повърхнина.

   Гледайки само на част от тъканта и от нейна страна , нашето съзнание не е в състояние да схване всичката нишка на  неразгадаемия " сфинкс "а сложност на нейното сплитане. Като причина от това се явява нашето незнание на духовните закони , управляващи света. Също такова незнание,  каквото виждаме у дивака по отношение на Физическия свят.
     Пустинната ракета, изстрел от оръжие  или непонятните на вид произведени звуци , му се виждат чудни , защото той не знае законите , по които те стават. За да престане да ги счита за чудни е нужно да узнае законите на природата, по които те стават. Трябва да знае също така, че законите са жизнени.Съвършенно такива жизнени закони действат и в невидимия свят , за нас духовните светове.
     Докато не ги познаем , ние ще стоим пред явленията на нашия живот , като дивакът пред незнайните сили в природата- неразбирайки , обвинявайки своята съдба, безсилно възмущавайки се  пред неразгадаемия " сфинкс ", готов да погълне този ,който няма ключа за неговата тайна . От неразбиране , ние отдаваме на явленията в нашия живот " съдба, случайност , чудо " и пр., но тези думи не съдържат почти нищо.
       Само когато човек узнае , че същите неизменни закони , които правят възможно изследването на физическата природа управляват и неговия живот , и че тези закони установяват условията на неговите действия , но не му предоставят и самите действия , тогава чак ще се свърши неговото безсилие и той ще разбере , че може да стане господар на неговата съдба.

      Всеки човек непрестанно   твори своята съдба.
      В трите сфери на битието, ( умственната / менталното поле /, чувствата / астралното поле / и физическата / земята / ) се създават от човекът  , които и качествено и количествено представляват от себе си резултат от неговите предишни действия и същевременно и причини за неговото бъдеще .
      Тези сили действат не само върху неговите предишни действия , но и върху неговата среда , постоянно видоизменяйки както самия него , така и средата. Изхождайки от своя център - човекът , тези сили се носят по всички направления и той е отговорен за всичко , което става в пределите на неговите влияния.
       Положението , в което ние се намираме във всяка дадена минута , се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайността. "Случайност" е понятие създадено от невежите, в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва : " Ако аз страдам , това произлиза от това ,че в миналото съм престъпил Закона. Аз съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям." Така говорят разбралите Закона за Карма.

                   НЕЗАВИСИМ ДУХ , САМОУВЕРЕНОСТ , МЪЖЕСТВО , ТЪРПЕНИЕ И КРОТОСТ -ето неизбежните последствия , от такива разбирания , проникват в сърцето и волята на човека.

                     Който за първи път слуша да се говори за кармата и започва да разбира , че всичките му постъпки подлежат на същите неизменни закони , по които в природата денят се сменя с нощта , съзнанието му отначало ще се измъчва. -Кармата му ще се представи като един железен закон на необходимостта. Но това мъчително състояние ще мине , когато на човека се изяснят законите , които управляват не формите , а същността на явленията. Той ще узнае , че макар законите да са навсякъде неизменни по силите на невидимия свят , вследствие на своята тънкост и дейност вън от пространството и времето , с които е скована физическата материя на невъобразимо бързи движения и безкрайно разнообразни съчетания. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот, с мислите и чувствата си , човек ще се убеди ,че може работейки с успех,  даже в продължение на еднократно въплъщение да измени своята карма.
 

    УЗНАЛ ЗАКОНИТЕ , ТОЙ РАЗБИРА ЧЕ ТАЗИ РАБОТА МУ ПРЕДСТОИ , И ЧЕ СЪС СВОИТЕ СИЛИ И СПОСОБНОСТИ МОЖЕ ДА ОПРАВИ СЕБЕ СИ ПО ПЪТЯ НА БЪРЗОТО ПРОГРЕСИРАНЕ.
       Човек сам строи своя дом ! Той може да внесе в него мерзост и запустение ; в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прекрасен .
      Когато мисли , чувства и се стреми , той все едно работи над мека пластична глина , която изменя и формира по свое желание; но тази глина е мека само докато е в ръцете му-сформирана тя бързо се втвърдява. За това е казано " погледнете , глината в огъня твърдее и става като желязо, но формата и е дал сам грънчарят.Човече ти вчера беше господар , а днес това е твоята съдба. "
      За да разберете смисъла на това изречение , трябва да съпоставим два образа; човек живеещ повседневно и в подчинение на своите похоти и страсти и спокойния мъдрец , ясно съзнаващ от къде и за какво той иде , и да си представим в каква верига на робство се намира първия и как пълна може да бъде свободата на втория.
        Твърде сбитата тъкан , от която е съставена човешката карма , така се преплта в различните му съществувания и е тъй сложна , щото изучаването на кармата е най- трудния въпрос.
          Човек създава не само своя ум , своя характер , своите отношения към другите хора ,но неговата индивидуална Карма влиза в състава на различните групи , раси , нации , семейства и преплитайки нишките на своята карма в общата тъкан - на цялото човечество- той носи върху себе си и Колективната Карма на всяка една от тези групи.
       За да си изясним даже повърхностния смисъл на понятието за човешката карма е необходимо да я разделим  на сложните три категории , от които се създава човешкия живот.
     Тези три категории са мислите на човека , неговите емоции и неговите постъпки .
     Никъде човек не се явява тъй ясно определено създател на своята карма както в умствената област. Посредством голямата подвижност и  тънкост на умствените вибраци  мислителят , съзнателно творящ своя умствен живот , може да работи с такава точност и увереност , както архитектът , издигащ здание по начертания си предварителен план.
      Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка- нито една не пропада безследно . Групи от еднородни мисли повтарящи се в продължение на няколко живота, определят строя на ума , а тъй наречените вродени мисли  способности не са нищо друго освен резултат от мислената дейност в миналото.
    Знаейки този закон , човек по пътя на съзнателния избор на своите мисли , може да построи постепенно своя ум такъв какъвто си го иска.
    Смъртта не прекъсва тази работа. Освободеният от оковите на физическото тяло човек , по лесно и повече асимилира всичките придобити от земните животи опити. С възвръщането си на земята човек носи със себе си всичките по рано придобити мисли, които в задгробния живот се преобразяват в наклонности и способности , в зависимост от които се създават и нови проводници у човека ; нови мозъчни центрове и нервна система.

   Ето защо е казано ;" Човек е създаден чрез размишление ; над каквото той размишлява в този си живот и на него ще се установи в следващия.
    По такъв начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа и ние не напразно оплакваме угасналите цивилизации и безвъзвратно погиналите гении.
     Нищо не се губи и работата на душата не изгубва нищо от придобитите опити . С възръщането си на земята човек се възобновява всеки път до степента достигната в миналото му прераждане.
      Стремежите и желанията създадени в едно прераждане се превръщат в другото прераждане в способности , повтарящи се мисли - в наклонности , волевите импулси в деятелност ; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост , а страданието на душата е в нейна съвест.

   Разнообразните добри възможности , предоставени на бездействието  на човек , но пропуснати поради нехайство и незнание , ще се явят отново , но вече в друга форма , като неопределени ,влечения , като смътна тъга , която не е получила удовлетворение по две причини ; силите , които в миналото напразно са извикани към проявление / кармичното искане / , в следствие- бездействието не са доразвили и случая т. е . условията веднъж вече подобрени-кармата може да не се наложи.
    Разпространението на убеждението , че средата създава нашия умствен строеж произлиза от незнание на истинските течения в нашия вътрешен живот. Това е средата , която създава ума на човека , а човекът под въздействието на кармичните закони се устремява при своето въплъщение в тази среда , която съответства на неговите наклонности.

    За доказателство на това служи фактът , че хората в ранна възраст , рязко се отегчават от своята среда у тях няма още нищо от обкръжаващите ги и ако са със силна воля , те изменят направлението на своята карма , преминавайки в друга по сродна с тях самите среда. Те попадат в неподходящи за тях среди по причина на това ,че грешните им постъпки ги свързват тясно със хората от тази среда. Макар и да са малко такива хора , те доказват ,че всеки се стреми към среда съответстваща на собственото му развитие. Такъв е законът , ние сами строим нашия ум , ако тази постройка е добра - ние се ползваме от всичките и приимущества , ако е лоша ние сами изпитваме скръбта за лошите си свойства. Няма нищо  с по-голяма заразителност от човешките мисли , защото нито една сила , не се предава на другите както нашите мисли . Зараждайки се в един ум , със силата на своята лекота и бързина на вибрациите , несравнено по бързи от тези на Светлината и електричеството , те лесно се предават на обкръжаващите- Мислите на един човек се предават на друг и мислите на последния на първия. Завързват се отношения , които свързват хората за добри или лоши цели , определящи и техните бъдещи роднини , приятели и неприятели. Ето защо едни хора ни обичет без видима причина , а други също така ни ненавиждат видимо незаслужено . Законът изведен от тук се свежда до следното, мислите действащи в нас , създават нашия умствен и нравствен характер ; благодарение на своите  въздействия над другите, мислите завързват кармични нишки , с които хората ще бъдат свързани в следващите  си въплъщения.
      Втората категория сили , създаващи нашата карма са желанията. Те ни привличат към едни или други предмети от външния свят , образуват нашите страсти , определят мястото и състоянието на човека след смъртта  в Комагока - чистилището.
       Желанията т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети,  го привличат в тази среда , където те могат да получат удовлетворение. Желанията за земни неща приковават душата към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо се казва ; "  човек се ражда съобразно своите желания ".
      Желанията на човека определят неговото място при въплъщенията му . Ако са нечисти , невъздържани , зверски , те създават за него в новото му въплъщение подходящо страстно / астрално  / тяло, а това тяло на страстите  и желанията го устремява в такова семейство в недрата на такава материя , кръвта на която може да  даде подходящ материал за неговата физическа обвивка.
      Нашите желания действат на обкръжаващите също тъй както и мислите - те се предават на другите.
      Но тъй като в дадения цикъл на човешката еволюция , желанията ни са по  - силни от мислите , то и кармичните връзки , сплетени от желанията , свързват хората по- силно , отколкото връзките на мисълта.
       Съединявайки ни по Пътя на Любовта и омразата , желанията ни създават нашите бъдещи врагове или приятели , и те могат да ни съединят с такива хора , за завързването ни , с които ние дори не подозираме.
      Например , повод за такова завързване може да послужи дадения тласък към престъпление или убийство. Може да се случи , щото много силния злобен порив на един човек , да повлияе на друг в такъв момент, в такава обстановка , която предразполага към убийство. Гневът ,такива вътрешни състояния , когато достъпът на везните се колебае между доброто и злото се намира в такова подвижно равновесие , че само едно пробуждане , само една вибрация от невидимия психически свят , решават наклона на колебаещите се везни към едната или другата страна. Такива решаващи тласъци за колебаещия се човек може да послужи силния порив от злоба , който излиза от сърцето  на друг човек.
     Първия се подава на внушение и убива . Създателят пък на злобни мисли бива свързан с бъдещите прераждания на убиеца , даже и съвсем да не го е познавал по-рано. Вредата причинена от злобния порив  НА ТОЗИ КОЙТО Е ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВТОТО , неминуемо се връща и на твореца на престъпните мисли.
  

      Понякога съвсем неочаквано и по видимо , незаслужено , човек бива внезапно връхлетян от нещастие.
       Неговото низше съзнание не подозира , че източникът на това нещастие са вредите причинени от неговите нечисти страсти към другите.
       Той се възмущава , негодува във всяка несправедливост , но това му негодувание изхожда от собственото му невежество , а неговата безсмъртна душа получава от това урок , който никога не забравя. Нищо незаслужено ,не може  да застави човек да страда .
        Недостатъка на памет , необходима за нашето благо на низшето и средно стъпало на развитие , не се явява преграда за да се приложи закона на справедливастта.
          От казаното следва , че желанията ни създават нашето тяло , тялото на чувствата / астралното/ и посредством него влияят при образуване на физическото в следващото прераждане. Те определят и мястото при нашето раждане , и влияят върху избора на хората , с които ще бъдем свързани в бъдещето.
           Третата категория сили , които създават кармата са нашите постъпки . Те влияят сравнително малко върху човешката душа. За развитието на постъпките влияят техните мотиви, а не самите те. Постъпките представляват крайния резултат от мислите и желанията в миналите прераждания.
             Постъпките влияят върху човека косвено , извиквайки в него нови мисли и желания , но силата която изгражда безсмъртната душа , изхожда от деятелността на ума, сърцето и волята , а не от външните прояви на човека. Често повтаряните постъпки създават физически привички , които влияят могъщо на условията при земното съществуване , и в същото време ограничават проявлението на истинното АЗ в земната сфера.
             Но физическите привички не  преживяват едното въплъщение - те се унищожават със смъртта на физическото тяло. Въпросът, обаче, съвършенно се изменя , когато ние започваме да изследваме тези последствия , които нашите постъпки остават върху обкръжаващите- Пожелавайки благополучие или страдание на нашите близки, постъпките ни свързват тъй както мислите и желанията имащи влияние върху съдбата на тези хора . Ако в миналото ние сме причинили страдание на обкръжаващите ни , в бъдеще ще изпитаме не по-малко страдания и обратното - ако сме съдействали за усилване на благосъстоянието на външните условия на нашите близки , кармичната отплата ще ни възнагради за това с добри условия в нашия земен живот. Тези условия добри или лоши - ще унищожат завинаги резултата , както на лошите , така и на добрите постъпки и не зависят от техните мотиви.
   

    До сега бяха разгледани три категории причини , които остават послествията от една страна на своя творец , а от друга - на тези същества , които попадат в сферата на неговите влияния.
       Когато мисълта или чувството преминава в постъпка, последната отразява само в земната среда , и при това съвършенно независимо от мотива . Ако човек съгради хубаво училище , или болница за бедните , независимо от това с каква цел го върши , дали от честолюбие или от желание за похвала ,или награда , бедните ползвайки се от неговото училище или болница ще се чувстват добре еднакво, както мотивът му ако е бил безкористен.
         Но за истинската същност на човека - за безсмъртната душа разликата в мотива ще се окаже твърде важна. В първия случай , когато мотивът е бил егоистичен , плодовете на неговата деятелност ще се проявят само на физическото поле, а душата му ще си остане неповлияна от това. Във втория случай , когато  мотивът му е би безкористно служене към доброто , този мотив облагородява душата и остава в нея ново зрънце от безсмъртие , защото добрите постъпки на душата са ония семена , жътвата на които се извършва във вечността. Добри , лоши или смесени мотиви на постъпките се отразяват на ума ,сърцето и волята на човека . Но последствията от постъпките , ако последните са извикали благосъстояние или радост за окръжаващите ще бъдат еднакво благоприятни за самия деец , както и да го е ръководил и самия мотив . Законите на Карма са абсолютни; те отплащат всичко сторено от човека , даже било то и невъобразимо дребно.
    

    Грубият егоист ще се роди в благородни условия , ако той в миналото е съдействал за благосъстоянието на околните. Но ако той , поставен в тези условия е доволен и щастлив или мрачен и неудовлетворен , това зависи от друга кармична връзка , която събира всички негови мотиви , излезли от дълбините на неговата душа и го отправя в нови условия. Може да се случи , щото човек с прекрасна душа да се роди в най-неблагоприятни условия , ако той в миналото чрез свои необмислени постъпки е нанесъл беди на околните . Ако той е с чисти и безкористни мотиви ще понесе търпеливо тези условия , които ще му дадат урок.
     Законът , по  който всеки вид  проявена енергия се отразява в тази сфера , от която излиза , има огромно значение за развитието на човешката душа. Физическата енергия т.е. постъпките на човека пренасят земни блага или страдания в същия размер , в които те са повлияли , тъй или иначе на другите , погасявайки се напълно от последствията , те носят със себе си онези творчески сили , които събират съкровища за неговата безсмъртна душа.
        Човекът можем да го сравним със работник , който е излязъл на полето , в лошо време , в студ , в горещина. Когато полето е изорано и засято , работникът се връща у дома и сменя дрехите си и ляга да си отдъхне . Когато той отиде пак на полето за да събере жътвата , дрехата му ще бъде вече друга , но от това ни най-малко не зависи как ще му бъде жътвата ; човек сам си е сял и ако семето му  е било мършаво и жътвата му ще бъде такава.
    За временната му личност не важи нищо  от крайния резултат на тази жътва.
                                                              
                                                       

Безразличните мотиви остават за душата без последствие ; лошите задържат нейното развитие , добрите я обогатяват за винаги. Високите мотиви имащи за цел  изпълнение Волята само на Единния , нищо не желаещи за себе си  ,  водят човекът към освобождаване. Колкото по висок е източникът от който излиза вътрешната деятелност на човека , толкова могъщи и  продължителни ще бъдат нейните последствия.
     Когато пред съвестта на човек , знаещ Законите на Карма,се яви стълкновение от различни те задължения , които трябва да изпълни и нему му е неясно как да постъпи , той се постарава спокойно да се  задълбочи във всичките свои мотиви , очиствайки си сърцето от всичко егоистично . Разбрал безкористния мотив и решил веднъж , той действа без колебание и страх , знаейки  , че и да постъпи неправилно , важното е самото подбуждение .
       Последствията могат да му докарат погрешки - той ги пренася търпеливо , като урок , който не ще се изглади от душата ме никога.
        Окултното учение различава три вида човешка Карма.

      1  Зряла   КАРМА
      2. Скрита  КАРМА
      3.Зараждаща се КАРМА

    Зрялата Карма е вече готова за жътва и за това е неизбежна , неотменима . Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото . Изборът е извършен , в настоящето  остава само да се изплати - нищо повече .
     Причините , които зараждат  непрекъснато нашите мисли  , желания и постъпки ,често биват тъй противоречиви , щото не позволяват на мислите ни да се осъществят.
      Съществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщаване.Следователно в едно въплъщение човек може да  погаси само част от своята Карма . Господарите на Карма избират  тази част от всяко индивидуална карма , която може да бъде изплатена едновременно , и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна , раса , семейство или обществена среда , която представлява най- подходящото условие за изплащането на тази част , която е извадена от сбора на общата част. Съединявайки се заедно такива условия , при които могат да се прояват последствията на онези създадени от човека причини , които не влизат в противоречие една с друга , а се съвпадат . Тези причини , зародени от човека в миналите въплъщения , определят :
      1. Продължителността на неговия земен живот.
      2. Особенностите на неговата физическа обвивка / на физическото тяло / нейните положителни и отрицателни свойства;
      3. Побират родствениците , враговете , приятелите , и всички с които човек ще влезе в съприкосновение.
      4. Общестени условия.
      5. Строежа на оръдия на душата ; мозъкът , нервната система ,  определяща ония предели , в които ще се  проявят силите на душата и
       6. Съединенията на всички създадени от кармичните причини радости и страдания, които могат да бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.
        Във всичко това човек няма избор ; неговия избор е бил направен в миналото , когато  той е сеял , сега остава да си събере жътвата.
         Едни от проявленията на зрялата Карма  представляват постъпки , които могат да се нарекат " неизбежни"... 
Е.П.Блаватска

СЛЕДВА

Публикацията е подготвена от Мария Михайлова