ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

МАРИЯ МИХАЙЛОВА

Николай Рьорих

БОГАТАТА БЕДНОСТ

Хораций казва: "Бедността ме устремяваше към вдъхновение". Удивително е да си спомним, че Св. Франциск, докато е бил богат гражданин, не е привлякъл към себе си вниманието на никого. Но само след като се венчал за синьората Бедност, стъпвайки на духовния път, той се превърнал в онзи мирови Светия, името и обликът на когото запалва и устремява към подвиг множество сърца.

Прелиствайки страниците на многообразната история на човечеството, ние все пак стигаме до едно и също непоколебимо твърдение, че богатството не е отбелязано в историята като най-добро средство за достижения. Шах Хумаюн при раждането на своя велик син Акбар е бил толкова беден, че е могъл да отдели на своите приближени обичайните за такъв случай подаръци под формата на няколко зрънца мускус.

Много богати са били банкерите на Вавилон, но историята не е съхранила техните имена. Такива имена не са намерили място в разказа за човешките достижения, ако не са се приобщавали към просвещението. Летописта за движенията на човечеството за непредубедения наблюдател все-пак остава нещо много забележително по своята вътрешна справедливост.

Съременниците вършат много неправди и несправедливости, но само времето извършва по законите на битието знаменателни размествания. Въпреки съвременниците тези закони извеждат на преден план всички постъпателни движения и отхвърлят в бездната всичко призрачно, случайно, временно. Историята не забравя в края на краищата може би и след цели векове да отдаде справедлива дан на сърдечното човешко устремление към Общото Благо.

Историята на човечеството в края на краищата остава човечна в пълния смисъл на думата. Користта, себелюбието, злобността и жестокостта все пак остават на някакви срамни места, и никакво злато, никакви порфири не могат да прикрият нито невежеството, нито разрушението. В същото време всяко творчество, всеки истинен и съзидателен стремеж се оказват все пак незабравени. При това историята с трогателна внимателност, често без да е известно откъде е дошло, не забравя да отбележи всичко безкористно. Отбелязва се всичко, макар и своеобразно устремило се към благото на човечеството. Същата тази история донася до нас множество най-неочаквани сведения, които при съпоставяне образуват една необикновена мозайка, от която могат да бъдат почерпани в огромни количества поуки за живота.

Да си спомним за най-условния знак на човешкият живот - за монетите. Историята на Китай и по този въпрос, както и по много други, дава незабравим пример. По време на движението на нашата експедиция по далечните области на Китай ние се натъкнахме на необикновено странното положение на паричните знаци. Ние бяхме, преди всичко, предупредени от опитни хора да не приемаме сребърни кюлчета, макар и да са снабдени с държавни печати, защото много често вътре в сребъраната плочка изкусно е размесена мед. Също така немалко смут предизвикаха в нас съвременните сребърни монети, които бяха приемани и оценявани съвършено своеобразно в различните местности. В един град обичаха главата на Ли Хун-чан с шест букви, а в друг желаеха да имат седем букви. Едни искаха да имат монети с женско изображение, а други въобще не желаеха китайски знаци и искаха рупии.

Най-накрая ни предложиха като разменна монета някакви дървени пръчици с резба, при това утвърждавайки, че тези знаци са най-добрите, защото са пуснати от местната игрална къща. По този начин над всички глави на Ли Хун-чан еснафите изведнъж повярваха на пръчиците от игралната къща, намирайки в тях неоспорима ценност. При цялото разнообразие от китайски монетни знаци все-пак пръчиците от игралната къща останаха непобедени в своята оригиналност.

Следвайки историята на Китай в древноста, ние действително можем да срещнем всевъзможни заплетени форми на монетни знаци, но след съвременните пръчици от игралната къща, изглежда, с най-неочаквана и знаменателна форма ще бъдат монетите-ножове Чжу (715-431г. пр.н.е.). Сред множеството странни монетни форми, съответстващи на разнообразните видове търговия, на формата на нож никъде не бяхме попадали. Може би в нашето време на всякакви упадъци, угнетеност, бюджетни провали вътрешният смисъл на монетата нож би бил много знаменателен. Длъжникът би казала на кредитора" "Почакайте, сега вече ще ви дам ножовете". Или" "За вас имам немалко приготвени ножове ". Колко недоразумения при всевъзможните комисии на Обществото на народите биха ставали поради такива ножови дисусии. Но и в китайските монети-ножове се е съхранила вековната китайска изисканост. Тяхната форма е много красива, а халката на дръжката показва, че та са могли да се привързват или нанизват на нещо и са ги носили със себе си. От нашата съдебна гледна точка колко недоразумения би могла да създаде тази монета в ръцете на грабителя, който би уверявал, че това е само джобно ножче.

Но е знаменателно, че изисканата фантазия на древните е смятала за възможно да съединява понятието паричен знак именно с ножа. Та нали никой не е използвал като паричен знак което и да било свещенно изображение, като такова. Наистина, на монетите е имало изображения на божества, но те са се употребявали като символи, като пазители на даден град или страна. Кой знае, може би, на някой от нашите съвременни банкери обликът на монетата-нож би му бил особено интересен и близък.

Така историята на човечеството, точно като някакви предпазващи знаци, донася до нас съчетание на символи. Ножът преди всичко е жесток символ, бодлив, твърд, но нали и паричният знак, при цялата си условност, също не е божествен.

Историята не е забравила да ни разкаже, че дори Конфуций, който е бил велик със своето миролюбие и справедливост, толкова е бил преследван от съвременниците си, че е трябвало да държи в готовност впрегната колесница и по голямата част от живота си е бил длъжен да прекара в принудителни преселвания. Но историята е захвърлила в бездната имената на тези невежи преследвачи. А Конфуций не само, че е останал в паметта, не само че името му е преминало през вековете, но още повече укрепва и в днешното съвременно съзнание.

Да се говори за преследванията на съвременниците и за последващите справедливи оценки би означавало преди всичко, да се разкаже сравнителна историята на религиите, историята на всички учения на света, историята на всички творчески стремежи. Ние вече неведнъж сме напомняли, че би трябвало да бъдат издадени наред с книгата "Мъченици на науката" и ккнигите "Мъченици на изкуството", "Мъченици на творчеството", "Мъченици на благото". Неотдавна ние видяхме, как Едисън за едно от своите най-поразителни открития бе наречен на събранието на една Академия шарлатанин.

Това название дори в изданията на изисканите енциклопедии до неотдавна бе прилагано по отношение на много почтени и забележителни имена. Поучително бе да се наблюдава, как при последователно издаване тези наименования смутено се изтриваха. Самата история вече е започнала да издига оценка, която е неоспорима, и условното невежо съждение на съвременниците срамежливо е било изтривано, отстъпвайки място на по-прилични наименования.

Ние виждаме постоянно във всички проявления на живота тази кристализация на ценности, осъществена вече от космическото съзнание. Защо ли едни знаци и символи се изтриват, а други преминават невредими през всички сътресения и бури и поучително остават. Древните мъдри китайци кой знае по каква причина са съединили символа на монетния знак със символа на ножа, и времето е донесло до нас този символ неприкосновен.

Също така неприкосновено и ярко е донесло до нас времето и великия образ на св. Сергий и на всички онези мощни подвижници на духа, които презряха условностите на несъвършения земен бит и се устремиха към ценностите на истината. И великият поет Хораций не само че не се е срамувал, но с пълно достоинство е споменал за значението на бедността за неговите вдъхновения. И забележителният художник Ван Гог, изпращайки на своя домовладетел своето отрязано ухо, сякаш е напомнял за ухото, умеещо да чува. Ако хората можеха да разберат къде са истинските ценности, които действително са им нужни, къде живее тази щедра бедност, която е по-богата от всякакви богатства!

Разбира се, никой няма да каже, че търговията е ненужна. Напротив, всеки обмен, когато е в културни предели, трябва да бъде приветстван. В нашата Световна Лига на Културата затова е включено участието на промишлени предприятия, за да могат те да се движат по пътищата на културата. Но следва навсякъде да се отбележи, че на капитала и на търговията не може да принадлежи това крайъгълно място, което им се отрежда в нашите объркани дни. С истинско сътрудничестнво с културните ценности всеки труд, всяка производителност само ще умножи Прекрасната Градина.

Вагнер в своя "Пръстен на нибелунгите" дава много космически моменти. Ще остане незабравим и знаменателен разговорът на Вотан с Миме, когато Вотан предлага на Миме да му зададе три въпроса. Вотан отговаря на всички задоблачни и подземни хитроумности на Миме, но блуждаейки на далеко, Миме забравя да попита за това което му е най-нужно. Вотан казва на Миме: "Ето, ти блужда надалече, издигаше се до облаците и се спускаше под земята, но за това, което на теб ти е така нужно, ти не попита, и сега ти ще бъдеш мой." Нима при своите блуждаения и залитания човечеството не забравя да попита и да помисли за онова, което за него е действително неотложно?

Книгата "Огнен свят" казва:

"И така, тъмните сили доведоха планетата да такова състояние, когато никакво земно решение не може да върне условното благосъстояние. Никой не може да счита, че земните мерки на вчерашния ден са пригодни за утре. Така, на човечеството е нужно отново да разбере смисъла на своите кратковременни пребивавания в земно състояние. Само при основно определяне на своето съществуване в плътен вид и при разбиране на Финия и Огнения свят може да укрепи своте битие. Не бива да се мисли, че призракът на търговията може макар и временно да даде здраво пребиваване. Животът се е превърнал в търговия, но кой от Учителите на живота е бил търговец? Знаете за великите символи за изгонването на търговците от Храма, но нима самата Земя не е Храм? Нима Маха Меру не е подножие на Върха на Духа? Така могат да бъдат указани на жителите на Земята съдените върхове".

"Да не забравяме, че всеки миг трябва да принадлежи на Новия Свят. Мисленият свят съставлява жива връзка между Финият свят и Огненият, той влиза като най-близък двигател на Огнения Свят. Мисълта не съществува без огън, и Огънят се превръща в творяща мисъл. Явлението на мисълта вече е разбираемо, така също да осъзнаем и Великия Огън - Оум!"

Същата книга напомня:

"Народът твръди, че преди война или бедствие има горски и всякакви пожари. Безразлично е дали ги има всеки път, но е знаменателно, че народното поверие съди за огненото напрежение преди световни сътресения. Народната мъдрост отрежда на Огъня забележително място. Бог посещава народа в Огъня. Същата огнена стихия е избирана като висш Съд. Унищожението на злото става чрез Огън. Появата на нещастие се съпровожда с изгаряне. Така в цялото течение на народната мисъл могат да бъдат видяни пътища огнени. В народа се запалват лампадите, и народът носи светилниците, проявени за служене. Тържествена е Огнената стихия в народното разбиране!".

"Искреното самоусъвършенстване не е егоизъм, но има световно значение. Мисълта за подобряване няма да се отнася лично само до нас. Такава мисъл носи в себе си пламъкът, нужен за запалването на много сърца. Както Огънят, когато бъде внесен в помещение, напълнено с възпламенимо вещество, непременно възпламенява, така огнената мисъл се врязва в пространството и неминуемо привлича към себе си търсещите сърца."

1932 г.

1. "Подбуждан от дръзката бедност, стихове почнах да пиша." (Хораций) (бел. ред.) към текста


© Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 02.10.2004.	Бр.10 /октомври 2004


© Евгений Маточкин. © Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 20.04.2010.	Бр. IV - 2009 (37)

Николай Рьорих

СВЕТОСЛАВ

Получаваме снимки на последните картини на Светослав. Някои от тях са цветни и още повече напомнят за онези искрящи багри, с които са наситени неговите картини. Ако се наемем да сравняаме достиженията му през последните години, то можем да видим как непрестанно се усъвършенства все същата основна песен на багрите. Формата и преди беше ясна и изразителна. Багрите бяха силни, но сега с всяка изминала година се изумяваш на прозрачността и извисеността на тези ярки съчетания.

Дали това ще бъде портрет или етюд на лице, или пейзаж - във всичко ще има и въздушност, и убедителност, и някакъв напълно особен, присъщ на него реализъм. Този реализъм, разбира се, може да бъде наречен по-скоро реалност, но не и условен реализъм, както го разбираха в недалечното минало.

Във всяка картина на Светослав присъства и онова, което наричаме композиция. Иначе казано, онова, което изявява индивидуалността на майстора. Понякога малко знаещите хора мислят, че портретът не е композиция, а съчиняването му се състои изцяло от някакви исторически натрупвания. Но роденият композитор ще прояви това свое качество наистина във всичко. Той "ще види" портрета. Той ще вземе човешкия облик така, че да се проявят най-добрите черти и както във възвишените майсторски портрети, вие няма да можете да промените в изображението нито една линия.

Някой довел сина си при Ван Дайк и молейки го да го вземе в ателието си, го уверявал, че сина му вече умее да рисува фон на портрет. Великият майстор справедливо отвърнал: "Ако вашият син умее да рисува фон на портрет, то той няма какво да научи от мен." В тази история е подчертано доколко всяка част от картината представлява нейно неотделимо съществено изражение.

В картините на Святослав забелязваме именно хармонична напрегнатост на всички части от картината. Велико качество на произведенията, ако в него не се е промъкнало безразличие. По същия начин, както в самия живот само мъртвото око може да предположи безразличие дори и най-малката подробност, така и в изкуството, в творчеството на майстора всичко ще бъде живо. В тази взаимна вибрация се съдържа мощта на великите произведения на изкуството.

Брюлов е казвал: "Изкуството е много просто. Трябва само да вземете определено количество боя и да я сложите на нужното място." В шегата на големия художник се е съдържало необичайно точно определение. Именно нужен е само определен състав на боята и трябва тя да бъде положена на определено място върху платното. Това е всичко. И наистина големият майстор няма да може да разкаже с думи защо му е нужен точно този, а не онзи цвят и защо той влива тази комбинация от тонове в съседната хармония.

Майсторът твори. В творчеството всеки земен език се оказва неприложим и неизразителен. Но затова движенията на майстора са неотменими. Той трябва да направи именно тъй, а не иначе. Самата приемственост на основите на творчеството в малкото съзнание ще бъде подражателност, но в истинското майсторство тя ще си остане благородна приемственост.

Също както е неотменима Йерархията, е неотменима и приемствеността на най-добрите начала на битието.

"У чистите всичко е чисто" - казва апостол Павел. Този завет е особено приложим в изкуството, което представлява синтез в живота. Но дова съзвучие трябва да се достигне. Трябва да го извикаме от тайниците на миналото и като се утвърдим върху него, да творим светлото бъдеще.

Когато виждаме прекрасно произведение, то извиква у нас всичко най-добро. Под сводовете на великолепната катедрала се забравят караниците и в звуците на мощната симфония сквернословията са неуместни. Но за да ни доставя една отделна картина такова синтетично преобразяване, тя трябва да бъде дълбоко хармонична, именно да бъде напрегната в тази дълбока симфония на всички свои части. Или тези качиства ще се проявят в произведението и то ще стане носещо радост, или чудотворността няма да влезе в разположението на багрите и то ще представлява просто запълване на платното.

Ето защо ми е толкова радостно мислено да разглеждам споменатите картини - в тях именно са изковани симфонията и хармонията. Всичко безразлично, рутинно не е посмяло да влезе в това огнено творчество. Именно не е посмяло. Та нали пошлостта може да влезе през всяка пролука, ако по някаква непредпазливост бъде допусната пукнатина.

Скучно е да си спомняме за някакви формални картини. Нито условният им сюжет, нито мисленото им предназначение ще заличат техния формализъм. Но колко е радосто да се видят прекрасните млади цветя, особено когато бъдат разпръснати от щедрата ръка на твореца. Никога няма да ви омръзне да се любувате на естествените багри на полускъпоценните камъни. Също и във великите произведения на изкуството тази самобитност ще внесе още едно светло творение в многообразието ва битието.

Колко внимателно трябва да се отнасяме към всичко, което носи радост и светлина. Кой би строшил светилника си, за да потопи жилището си в мрак. А нали всяко възвишено творческо произведение е именно такъв богодаден светилник. В радостта от любуването на такова творение ние още веднъж обичаме всичко Висше, ние още веднъж изричаме прекрасната молитва на духа.

Прекрасно е, ако можем да се любуваме на звучните творения. Прекрасно е, ако в живота ни е даден този висок дар, чрез който всичко тъмно, всичко бедствено се превръща в радост на духа. И как радостно трябва да приветстваме онези, които по волята на съдбата могат да внасят в живота прекрасното.

22 май 1935 г., Цаган Куре.


© Бойко Златев, превод. Публикувано в на: 04.11.2004.	Бр.11 /ноември 2004

ТРУДЪТ

Колко пъти е било употребявана тази мъдра дума и колко пъти е била тълкувана погрешно. Всеки се е опитвал да поясни значението на труда по своему. Обущарят е разбирал, че трудът е в обущарската работа, ковачът е подразбирал, че истинският труд е в ковашкия чук. Жътварят е размахвал сърпа като единствено оръдие на труда. Ученият, естествено, е разбирал, че трудът е в неговата лаборатория, а воинът е настоявал за труда на военните познания. Разбира се, всички те са били прави винаги; но съдейки егоистично, те преди всичко са искали да се разбере за тях, а не за другия.

Чуждият труд е бил разглеждан през умалително стъкло. Никой не е искал искрено да разбере, как всички видове труд са зависими един от друг и си сътрудничат взаимно.

Нали това е просто? Разбира се, просто е. Нали това е известно на всички? На всички, от мало до голямо, е известно. Това прилага ли се във живота? Не, не се прилага.

Получиха се егоистични разления на труда на висш и низш. И никой не знае смисъла на това, къде именно е границата на оценката на труда? За качеството на труда в днешно време често изобщо съдят много странно. Наред с развитието на механичното производство хората започнаха изцяло да разчитат на машините. Но нали относно всяка машина в основата ще бъде качеството на труда, в зависимост от умението да се използва тази машина.

Неведнъж е споменавано, че дори машината в различни ръце работи по различен начин. Нещо повече, достатъчно известно е, че едни майстори действат благотворно на машината, а други сякаш носят в себе си някакво разрушително начало. Хората открай време разбират значението на ритъма в труда. Случвало се е да видим, как за обществени работи се е присъединявал местният оркестър за по-голяма успешност. Даже в далечните хималайски гори дървосекачите носят дърветата под ударите на барабана. Това е известно на всички, и въпреки това съзнателната съгласуваност на труда все-пак се явява като нещо ненужно и непознато в очите на мнозинството.

Вече няма да говорим за това, че някои аспекти на труда, които са много тежки и изискват голяма подготовка, често напълно се пренебрегват.

Да вземем например труда на народния учител. Той винаги е бил несправедливо малко заплатен и винаги е бил обграден от съмнение от всички страни. В същото време на всички е известно, че възпитанието на децата може да бъде предоставено само на човек, който наистина е образован, който по своите предмети има основателни познания и е напълно обезпечен, за да не се разсейва в търсенето на странична работа. Нима не е истина, всички ще се съгласят с необходимостта на казаните условия? Въпреки това и в обществените, и в държавните мащаби народният учител народният учител се остава в предишното бедствено положение. Не само това, но когато в хазната не се окажат налични суми, то вероятно преди всичко народният учител, лекарят, ученият ще бъдат изключени от бюджета. Вече да не говорим за писателите, художниците и други лица със свободни професии, които са толкова необходими за народното образование и за тях държавата най-малко се грижи. Ще кажете, че това не е така?

В основата на всякакви такива прискърбни и продължаващи недоразумения и все пак лежи невежественото разбиране за труда. Разбира се, всички искат тяхната държава да преуспява. Всички са доволни, когато обществените начинания са подхванати от някого. Заедно с това обикновено, само като изключение, хората разбират цялата мяра на ценността на труда. Апостоловото слово, без съмнение, е правилно. Никакви търтеи и паразити нямат право на съществуване. Но при това колко е нужно да се възпита нродното съзнание в истинно разбиране, какво е това труд за всеобщото благо.

Неслучайно човечеството знае много поучителни житейски премери. Великият пример на обущаря Бьоме или майстора на оптични лещи Спиноза, примерите на няколко епископи, които са били превъзходни тъкачи, други също толкова поучителни житейски опити би трябвало достатъчно да покажат оценката на качеството на труда. Най-накрая, ние винаги сме имали пред себе си потресаващия в своята убедителност пример на преподобния Сергий Радонежски, който не е приемал дори къшей хляб, ако е считал, че той не е заработен.

Такива ясни и зовящи примери трябва да бъдат разказвани напълно убедително в училищата. В същото време би се постиганало равновесие в трудовите оценки. Биха се изтрили много чувства на гордост, но от друга страна, радостта от всеки прекрасно изпълнен труд сърдечно би била разбрана. Ако всичко това толкова не е ново, то защо тогава не се прилага много?

Защо до сега министерството на народното просвещение или трудовата промишленост и селското стопанство - иначе казано, всичко, което е свързано с мирното преуспяване, се намирана трето и четвърто място? Та нали това е така, и никой не може да уверява, че казаното е преувеличение.

Казаното не само, че не е преувеличение, но то не е повторено достатъчно много пъти. Поради това, че някои хора въобще избягват да мислят за културни ценности, избягват да ги пазят и поставят на нужното в цивилизованата държава място, вече само от това се вижда, колко малко хората пазят онова, което е в основата на мирния труд и творчество.

Заслужено твърдо е казано за нежелаещите да се трудят и с това непризнаващите значението на труда. Те могат и да не ядат, те не са нужни за живота, те са смет и боклук. Ето как се оценява пренебрежението към труда.

В настоящето време, в дните на всякаква механизация, е нужно още по-внимателно отношение към труда, нужна е справедливост към тружениците от всякакъв род и всички области. Хората вече са се досетили, че увлечението по роботите не е висше достижение. В същото време ще бъде осъзнато и качественото творческо начало на всеки труд.

Все пак, погледнете как живеят и се трудят истинните труженици. Всеки ден, в пълен ред, с пълна прилежност и търпение те създават нещо, и го създават не за себе си, но за нечия полза. В тази анонимност е вложено толкова много величие. Вложено е толкова много разбиране, че всичко това е, в края на краищата, условен йероглиф, като всяко име, всяко понятие. Тези имена стават имена напълно събирателни. Когато се произнася Едисън, то вече не се мисли за Томас Едисън, но като за мощно събирателно понятие за изобретателността в полза на човечеството. Също така, бъде ли произнесено името на Рафаело или Рубенс, то вече няма да бъде нещо чисто лично, то просто ще бъде характеристика на епохата.

На старинните китайски изделия има нещо като марки. Те също не носят със себе си нищо лично. Те са се превърнали в този печат на века, за който толкова много се е говорило.

Нека да бъде печат на нашия век широкото и справедливо осъзнаване на труда. Нека не бъде забравен всеки полезен, творящ работник. Нека във всички държави въпросите на образованието, просвещението, труда бъдат на първо място.

1935г.


© Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 02.10.2004.	Бр.10 /октомври 2004

СЕДЕМТЕ ТАЙНИ НА КОСМОСА -

Свали книгата от тук

ПРИКАЗКА ОТ НИКОЛАЙ РЬОРИХ ЗА ВЯРАТА В СЕБЕ СИ

ЧАСТ ПЪРВА

В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добрихора искали да я вземат за жена. Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужат; имало различни хора. Царкинята определила ден, в който да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра. Кандидатите много очаквали този ден и всеки се мислел за по-добър от другите. Един пред друг се хвалели кандидатите: кой с именития си род от безброй поколения, кой с богатството си, но един от тях с нищо не се хвалел и никой не знаел откъде е дошъл той. Той умеел много добре да реди песни; песните му подсещали всички за техните млади, най-хубави години, при това той говорел красиво и хората обичали да го слушат, дори забравяйки да попитат кой е този певец. И макар че той не бил княз, всички кандидати се отнасяли с него като с равен.
В уречения ден всички кандидати се нагиздили и тръгнали за царския палат. Според обичая кандидатите се поклонили на царя и на царкинята. Никого не пуснал да го изпревари един княз от древен род, слугите му носели след него тежка, червена книга. Князът рекъл:
— Царкиньо, родът ми е много знатен. В тази книга са вписани повече от сто поколения... — И князът много дълго чел от книгата си, а накрая казал: — И в тази книга ще впиша жена си! Тя ще ходи из палатите ми, а наоколо ще бъдат образите на прочутите ми деди.
— Царкиньо — казал един именит военачалник, околовръст е гръмко и страшно името ми. Спокоен ще бъде животът на жена ми и хората ще й се кланят — името ми ги плаши.
— Царкиньо — започнал един обсипан със съкровища презморски търговец, — с бисери ще обсипя жена си; тя ще върви по изумрудено ложе и ще си полегне за сладък сън на златно ложе.
Така говорели кандидатите, но певецът мълчал и всички го погледнали.
— А ти какво ще донесеш на жена си? — попитал царят певеца.
— Вяра в себе си — отговорил певецът.
Кандидатите се засмели, спогледали се, изумено вдигнал очи стариятцар, а царкинята попитала:
— Кажи как да разбирам твоята вяра в себе си!
Певецът отговорил:
— Царкиньо! Ти си красива и много съм чувал за твоя ум, ала къде са делата ти? Няма ги, защото ти липсва вяра в себе си. Омъжи се, царкиньо, за именития търговец, напълни палатите си с лъскаво злато и вярвай в това злато! Спи в покой на златното ложе и вярвай в този покой! С покоя, със златото, с алените книги се закривай, царкиньо, от самата себе си! Моето име го няма в алената книга, не мога да напълня тази палата със злато и там, където отивам, не четат алената книга и златото не се цени. И не знам къде отивам, не знам по кой път ще тръгна и не знам къде ще стигна, и няма граници за мен, защото вярвам в себе си!...

ЧАСТ ВТОРА

— Чакай — прекъснал го царят, — но имаш ли право да вярваш в себе си?
Но певецът нищо не му отговорил и запял весела песен; усмихнал се царят, радостно я заслушала царкинята и лицата на всички грейнали. Тогава певецът запял жална песен; и млъкнала палатата, и на очите на царкинята се показали сълзи. Млъкнал певецът и казал приказка; не за властното изкуство говорел той, а за това как вървели през живота различни хора и им се наложило да се връщат, и на едни им било леко, а на други тежко. И мълчали всички, и царят оборил глава.
— Вярвам в себе си — казал певецът и никой не му се присмял. — Вярвам в себе си — продължил той — и тази вяра ме води напред; и нищо не се изпречва на пътя ми. Не знам ще имам ли злато, ще впишат ли името ми в алените книги, но ще повярвам не на златото, нито на книгата, а само на себе си, и с тази вяра ще умра, и смъртта ми ще бъде лека.
— Но ти ще се откъснеш от света. Хората няма да ти простят. Ако вярваш само в себе си, самотен ще вървиш и ще ти бъде студено да вървиш, защото който не е с нас — той е против нас — сурово казал царят.
Но певецът не му отговорил и пак запял песен. Той пеел за яркия изгрев; пеел как природата вярва в себе си и как той обича природата и живее с нея. И се отпуснали веждите на царя, и се усмихналиа царкинята, и казал певецът:
— Виждам — няма да ме сметнат хората за враг и няма да се откъсна от света, защото пея, а песента живее в мир и мирът живее с песента; без песен няма да има мир. Щяха да ме сметнат за враг, ако съм унищожил нещо, но на земята нищо не подлежи на унищожаване и аз създавам, а не руша човешките устои. Царю, ако човек е поел в себе си любов към цялата природа, нима той няма да намери любов към човека? Обикналият природата няма да прекърши без нужда клонка от храст, та човек ли ще помете от пътя си?
И кимнала царкинята, а царят казал:
— Не в себе си вярваш ти, а в песента си.
Ала певецът му отвърнал:
— Песента е само част от мен; ако повярвам в моята песен повече, отколкото в самия себе си, с това ще разруша своята сила и няма да пея спокойно песните си, и хората няма да ме слушат както сега, защото тогава ще пея за тях, а не за себе си. Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората. Пея за себе си и докато пея за себе си, дотогава ще ме слушат. Вярвам в себе си, в моята песен; в песента ми всичко е за мен, а аз пея тази песен за всички! В песента обичам само себе си, а с песента си обичам всички! Целият за всички, всички за мен — всичко в една песен. И вярвам в себе си, и искам да гледам любовта. И както пея само за себе си, а с песента си радвам всички — нека бъде тъй навеки. Ще поведа жена си на далечен път. Нека тя вярва в себе си и с тази вяра даде щастие на мнозина!
— Искам вяра себе си; искам да вървя надалеч, искам да гледам изгрева от висока планина!... — казала царкинята.
И всички се смаяли.
И шумял вятърът навън, и превивал дърветата, и тласкал към сухата земя дъждоносни облаци — той вярвал в себе си.

	На ловеца влизащ в гората	Николай Рьорих
10 May 2006	Лакшми Победителката	Николай Рьорих
10 May 2006	Не ще те убият нямате достъп, регистрирайте се. свободна регистрация	Николай Рьорих
10 May 2006	Детски замъци	Николай Рьорих
10 May 2006	Повтаряш	Николай Рьорих
10 May 2006	За вечното	Николай Рьорих
10 May 2006	Пред всички	Николай Рьорих
10 May 2006	Бог ще даде	Николай Рьорих
10 May 2006	Ще помогне	Николай Рьорих
10 May 2006	Тогава	Николай Рьорих
10 May 2006	Под земята	Николай Рьорих
10 May 2006	Не брой	Николай Рьорих
10 May 2006	Защо да не убиеш?	Николай Рьорих
10 May 2006	Не можем	Николай Рьорих
10 May 2006	Не затваряй	Николай Рьорих
10 May 2006	Украсявай	Николай Рьорих
10 May 2006	Където си пратен	Николай Рьорих
10 May 2006	Жезъл	Николай Рьорих
10 May 2006	Светлината	Николай Рьорих
10 May 2006	Вечност	Николай Рьорих
10 May 2006	С усмивка	Николай Рьорих
10 May 2006	Бъди весел	Николай Рьорих
10 May 2006	За нас?	Николай Рьорих
10 May 2006	Бисер	Николай Рьорих
10 May 2006	Забелязвам	Николай Рьорих
10 May 2006	Не си се отделял	Николай Рьорих
10 May 2006	Любов?	Николай Рьорих
10 May 2006	Бездънно	Николай Рьорих
10 May 2006	И любовта	Николай Рьорих
10 May 2006	Ще съхраня	Николай Рьорих
10 May 2006	Без да разберат	Николай Рьорих
10 May 2006	Твоята усмивка	Николай Рьорих
10 May 2006	Светлина	Николай Рьорих
10 May 2006	Оставих	Николай Рьорих
10 May 2006	Отвори	Николай Рьорих
10 May 2006	Благодат	Николай Рьорих
10 May 2006	На сутринта	Николай Рьорих
10 May 2006	Този, дето отвежда	Николай Рьорих
10 May 2006	Капки	Николай Рьорих
09 May 2006	Вестоносец	Николай Рьорих
09 May 2006	Не ще отворя	Николай Рьорих
09 May 2006	Нашият път	Николай Рьорих
09 May 2006	Към него	Николай Рьорих
09 May 2006	Ключът от вратите нямате достъп, регистрирайте се. свободна регистрация	Николай Рьорих
09 May 2006	Вратар	Николай Рьорих
09 May 2006	Ще видиш	Николай Рьорих
09 May 2006	Ще възляза	Николай Рьорих
09 May 2006	В танца	Николай Рьорих
09 May 2006	Напразно	Николай Рьорих
09 May 2006	В тълпата	Николай Рьорих

<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
Резултати 1 - 50 от 58

Езоп - басни ( 7 статии )
Пустинята Homo sapiens - Ташка Радева ( 29 статии )
Федерико Гарсия Лорка ( 2 статии )
Бхагавадгита ( 12 статии )
Истината за отеца ( 11 статии )
Върху медиумизма ( 6 статии )
Мория-съчинения ( 61 статии )
Писмо на Нострадамус до Анри II Валоа ( 12 статии )
Из "Николай Рьорих" от Богомил Райнов ( 6 статии )
Писмена - Николай Рьорих ( 1 статии )
Шамбала Сияйна ( 6 статии )
Книга на Енох ( 88 статии )
Мислите на мъдреца ( 17 статии )
Книга на качествата - Богомилската тайна книга ( 13 статии )
Пътят на Тао ( 34 статии )

МАРИЯ МИХАЙЛОВА

Медитация

Да дадем Любов и Грижа на Децата!

Фрагмент от диктовката на Възлюбения Николай Рьорих от 30 май 2005 год.

Толкова много неща ми се иска да кажа на хората,

които са във въплъщение сега на Земята.

И трябва да кажа най-необходимото.

Да дам точно тези съвети и препоръки,

от които трябва да се възползвате в днешно време.

Ако бях във въплъщение сега, бих насочил всичките си сили,

цялата своя енергия и всичките си парични средства само към едно:

създаване на система за безплатно образование на децата във възрастта,

когато те са най-възприемчиви към получаване на всякаква информация

и когато техните умове още не са блокирани от потока лъжлива информация, изливащ се от световните медии.

Бих употребил максимума на своите усилия,

за да се срещна с хората,

които имат власт, а също и с хора,

които имат на разположение финансови средства.

Трябва да се намерят подходящите думи, за да се убедят в необходимостта

от създаване на широка мрежа от образователни учреждения за деца,

които имат способности да учат и имат любознателен ум.

Това трябва да е глобално хуманитарно образование

със задължително изучаване на история на изкуствата, световна история,

история на религиите, съвременни средства за комуникация.

Именно широкият подход и изучаването на най-добрите образци на творчеството

както в науката, така и в изкуството, с които разполага човечеството

на този етап и които са получени от човечеството

като наследство от предишните поколения.

Образованието трябва да има най-разнообразен

общохуманитарен характер.

Любознателният детски ум, свободен от догми, от религиозни догми

и от ширещата се безизходност, присъща на вече оформеното поколение,

е способен да попие като гъба знанията и разбиранията,

с които човечеството разполага.

Човекът, получил пълноценно образование и главното,

получил представа за Божествения Закон,

ще служи за основа, за фундамент, върху който ще можем да издигнем

зданието на бъдещето, зданието на Новата Епоха, идваща да смени старата.

Нужно е да се отдели особено внимание на образованието в областта на религията.

Никога не трябва да се утвърждават в съзнанието на детето

основите на която и да е религия, съществуваща на Земята.

Но трябва да се дадат знания и разбиране за основите на Вярата.

Божественото чувство е изначално присъщо за всяко дете,

идващо в този свят. Особено за тези души,

които принадлежат към новата, Шеста Коренна Раса

и които вече започнаха своето въплъщение на Земята.

Това Божествено чувство, Вярата в Божествения Закон

и в Божествената справедливост, трябва да получат

свободно развитие в съзнанието на детето,

без да се подлага то на въздействието на никакви църковни догми.

Откритото детско съзнание е способно много бързо

да намери общата същност, общия Източник,

скрити зад всички съществуващи вери и религии.

Именно това е необходимо за Русия на сегашния етап.

...Всяко дете, получило пълноценно образование,

ще оказва влияние и ще участва

във формирането на житейските ориентири на хиляди

и милиони граждани на страната, независимо от сферата на работа,

в която то ще избере да приложи своите сили.

Грижата за образованието на децата е задача,

която по своята значимост и важност

не може да се сравни с никоя друга.

Държава, която не се безпокои за своето бъдеще,

не може да бъде жизнеспособна държава.

Време е да се върнат в ежедневна употреба такива понятия,

като достойнство и чест.

Обществото има нужда от спешно възстановяване

на нравствените ориентири.

АЗ СЪМ Николай Рьорих

Медитцията е съставена по диктовката на Николай Рьорих от 30 май 2005 год.
Оформление на медитацията;Татяна Мартиненко

МАРИЯ МИХАЙЛОВА

НИКОЛАЙ РЬОРИХ

Nocholas Roerich

Николай Рьорих през погледа на Богомил Райнов

21/08/2009

tags: Агни Йога, Рьорих, Roerich

Николай Константинович Рьорих е роден на 27 Септември (10 Октомври) 1874 в Петербург. В най-ранните му спомени присъства странна картина: висока заснежена планина, озарена от розовия залез. По-късно се оказва, че розовият пейзаж, открояващ се върху синята стена на гостната, представлява изглед от Хималаите – прочутият връх Канченденга, на границата на Сиким и Непал. И никой не може да обясни откъде и как този хималайски пейзаж е попаднал в дома на петербургския нотариус, за да се вреже неизличимо в съзнанието на детето.

Когато детето става юноша и завършва гимназия, възниква въпросът за следването. Нотариусът естествено иска синът му да стане юрист, за да поеме ръководството на кантората, но синът желае да влезе в Художествената академия. Назрелият конфликт бива избегнат благодарение тактичността на младия Рьорих, и сблъсъкът завършва с компромис: Николай ще следва едновременно академията и юридическия факултет. В бъдеще противниците на Н. Р. неведнъж ще го обвиняват в склонност към компромиси, без да си дават сметка, че той прибягва само към такива компромиси, които му позволяват да постигне предварително набелязаната цел.

Това умение да заобикаля препятствията, без да се отклонява от избрания път Рьорих проявява и в развитието си като художник. Едва завършил академията той се озовава пред бушуващите по онова време борби между традиционалисти и авангардисти. Н. Р. не се присъединява безрезервно към нито един от двата лагера, но и не се стреми към позицията на неутралитет. Той държи да бъде верен не на някакви лагери, а на себе си, не отбягва полемиките, обаче смята, че един художествен възглед най-добре се отстоява чрез творчески дела. И делата не закъсняват. Младият живописец твърде бързо привлича вниманието с необичайните си платна, съвсем различни по дух както от традиционализма, така и от самоцелното новаторство.

Сюжетите на картините му от онова време са свързани с най-далечното минало, с човешката предистория. Затова съвсем естествени са и интересите му към археологията. През 1899 при едно пътуване той решава да се отбие в имението на княз Путятин, също археолог. Князът не е у дома си. Семейството е събрано в трапезарията. Гостът, поканен да седне в предверието, бива сякаш забравен.

Мръква се. В помещението, вече тънещо в здрач, безшумно е влязло стройно момиче. Светлите му замислени очи са отправени към посетителя:

- Вие… кого чакате?

Ако художникът отвърнал „чакам вас“, това би било най-точният отговор. Девойката, случайно озовала се в имението, където Рьорих също случайно се отбива, е Елена Ивановна. И тук, в здрача на непознатия хол става първата среща на тези двама души, обречени един на друг за цял живот.

Подир първата среща следват и други. Впрочем не толкова много, защото скоро въпросът за брака бива решен. Не закъсняват и усложненията: живописецът трябва да замине на специализация в Париж, а не му достигат средства, за да вземе със себе си и Елена, тъй че сватбата бива отложена. Едва заминал обаче, близките на девойката предприемат организиран натиск, за да я принудят да се ожени за друг кандидат, собственик на параходи и милионер. Е. И. трябва да отбива тия семейни атаки в продължение на цели две години и по-точно до момента, когато Рьорих се връща и двамата се венчават.

В творчеството на Н. Р., наред с темите от древния славянски живот все по-определено почва да се очертава една друга сюжетна линия – тази на индийските мотиви. Може да изглежда странно, че подобни мотиви ще вълнуват един руски художник, който при това никога не е ходил в Индия, но фактът е налице, а обяснението липсва. Сам Ръорих, когато ще засегне много по-късно този въпрос, ще се задоволи с констатации, избягвайки обясненията:

„Връзката с Индия се очерта от самото детинство. Нашето имение „Извара„ бе определено от Тагор като санскритско слово. В съседство с нас по времето на Екатерина бил живял някакъв индуски раджа и още личаха следите на монголски парк. В къщи имаше стара картина, изобразяваща някаква величествена планина и винаги привличаща особено вниманието ми. Едва по-късно разбрах от книгата на Брайан Ходсън, че това бе знаменитата Канченденга. Вуйчото на Елена Ивановна в средата на миналото столетие бил заминал за Индия, сетне се появил в прекрасен раджпутански костюм на един придворен бал в Петербург и отново заминал за Индия. Оттогава вече не чули за него. Още от 1905 г. много (мои) картини и очерци бяха посветени на Индия.„

Дълбокият интерес на Рьорих към далечната страна е бил поддържан естествено не само от картини и семейни поверия. Имало е и срещи с живи хора. За някои от тези хора съществуват доста точни сведения – напр. бурятът Агаван Доржиев, довереник и пратеник на Далай Лама. Доржиев получава будисткото си образование в Тибет и когато по една мисия на Далай Лама пристига в Русия, многократно се среща с Н. Р.

Интересът към Индия би могъл, разбира се, да бъде интерпретиран и просто като смътно влечение към екзотиката и древната мъдрост на една далечна страна. Но смътните влечения не са свойствени на Рьорих. В една страница от неговия дневник, датирана 26 октомври 1917 е записано следното:

„Правя поклон до земята към Учителите на Индия. Те внесоха в хаоса на нашия живот истинно творчество, и радост на духа, и ползотворна тишина. Във време на крайна нужда те ни изпратиха зов. Спокоен, убедителен, мъдър.„

Откъс от книгата на Богомил Райнов – „Тайното учение“ – книга, съставена през 1979г., когато публикацията и е била немислима, дълго време предавана от ръка на ръка и държана в чекмедже. Книга за Учението, давано от Великите Учители на човечеството и техните посланици и ученици, благодарение на които имаме Тайната Доктрина и Агни Йога.

Свърши тъмното време за Русия!
Николай Рьорих, 14 април 2005 г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих, Възнесеният Владика Николай Рьорих. Дойдох при вас заедно с този посланик.
Радостно е усещането, че нашата среща се състоя.
Много усилия бяха положени от Възнесените Учители, за да се осъществи присъствието на посланик в Русия.
Знаете, че по време на моето въплъщение ние много пъти се опитвахме да се върнем на руска земя. И всеки път това беше невъзможно поради множество причини, като най-главната причина беше огромната съпротива на тъмните сили, които бяха превзели Русия и възпрепятстваха всяка възможност за нашето присъствие в страната.
Знаете колко е важно да има факел, фокус на Светлината на територията на страна като Русия, който се намира в сърцето на въплътен човек.
Знаете колко трудно беше да получим този фокус на Светлината в Русия.
Това наистина е огромна победа на Светлите сили!
Вие дори не можете да си представите как може да се измени бъдещето на Русия, ако успеете да съхраните този фокус на Светлината, да го опазите и да запалите от него много други такива Факли както на територията на Русия, така и в околните страни.
Ние се радваме. Небесата се радват. Небесата ликуват!
Създаването на този фокус на Светлината не беше случайно, а резултат от упорит труд в продължение на последните 150 години.
Знаете, че още нито един посланик на Великото Бяло Братство не е успял да пребивава продължително време на територията на тази велика страна. Можете да си представите колко усилия бяха изразходвани, за да имате възможността да получите тези диктовки.
Наистина, значението на това събитие не може да бъде осмислено веднага от съзнанието на светлоносците.
По време на нашето кратко пребиваване на територията на Русия през 20-те години на миналия век, известно е, че два пъти преминахме през Омск. Първият път беше на отиване към Москва, втория път – в обратна поока, извън пределите на Русия.
Но малцина знаят, че когато бяхме в Омск, ние заложихме тук фокуса на Светлината, кристал със светлинна енергия, който действаше през всичкото това време на фино ниво.
Така подготвихме пътя. Знаете, че тази посланичка е родена в Омск и през целия си живот е живяла в Омск, получила е на фино ниво помощ от нашия фокус на Светлината, от нашия кристал, който ние оставихме на това място преди почти сто години.
Така се прави историята, така се случват събитията на Земята. И нямахме никаква гаранция, че този експеримент ще успее, че няма да бъде прекъснат, както многократно вече бяха прекратявани опитите ни да създадем фокус на Братството във физическия храм на хората, населяващи Русия.
Разказвам толкова подробно това, за да оцените открилата се възможност. Не всичко, което се случва на физическо ниво, отразява това, което става на фино ниво. Защото във финия свят Нова Русия е отдавна построена. Тя е построена с усилията на най-добрите синове и дъщери на Майка Русия. Колко храмове, колко прекрасни проекти има в ефирния свят над Русия. Тези боговдъхновени проекти са готови да се осъществят на физическо ниво.
Преди разсъмване нощта е най-тъмна.
Русия със завидно постоянство, като необязден кон отхвърляше от себе си множество важни мисии на силите на Светлината. Тя избра тежък път. През всичките тези години територията на Русия беше огласяна от стоновете на милиони хора, които получиха в пълна мяра кармично възмездие за непокорството си към Божията Воля.
Намъчи се народът. Спря се. Колкото и да въртиш и сучиш, няма възможност да се скриеш от плана на Бога за тази страна. Дойде време да се пристъпи към осъществяване на замисъла.
Настъпи времето за осъществяване на космическата възможност за тази страна. Сега на земята са въплътени именно тези, които трябва да осъществят ефирните замисли във физическия свят на Земята.
Знаете, че винаги е трудно сам да се изкачиш до непристъпния връх. Но когато се изкачи един, мнозина след него ще могат да получат ръка за помощ, да се възползват от примера и също да се изкачат на своя връх на Божествено съзнание.
Хей, Русийо, нима настъпи твоето време? Как да не е, като вече е настъпило!
Напред има още много неочаквани завои, много опасни изкачвания и стръмни скали, но светлоносците на Русия стигнаха вече онази точка, откъдето се вижда пътя към върха.
Този етап от работата, който предстои сега за осъществяването на Божествения замисъл на физическо ниво, ще изисква всичките ви сили и способности.
Свърши тъмното време за Русия!
И вие в сърцата си вече чувствате приближаващия утрешен ден.
Дълбоко в сърцата на руските хора винаги е била жива мечтата за светлото бъдеще, което трябва да настъпи. В сърцата на руските хора винаги е съществувала вярата, че ще се случи чудо, което ще спаси Русия.
И много пъти именно чудо е спасявало Русия.
И сега настъпва времето на чудесата.
С помощта на вашите сърца, вашите умове, на вашите ръце и нозе ще бъде построен Златния Век в Русия. Тази страна винаги е била по-различна от другите страни и винаги е поразявала със своята непредсказуемост. Винаги в умовете на най-добрите представители на този народ е живяла надеждата, че има някакъв особен път, който изведнъж ще се разкрие и този път непременно ще бъде свързан с Бога.
Русия е страна обичана от Бога.
И аз съм преизпълнен от радост и предчувствие за настъпващото утро, а след него и за яркия слънчев ден за Русия!
Бях с вас днес. И се радвам на нашата среща.
АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Назад

© Татяна Микушина, 2005

Замисълът на Бога за Русия е Общината на Светия Дух
Николай Рьорих, 9 май 2005г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих, дошъл при вас чрез този посланик.
Аз дойдох в този знаменателен ден, когато не само Русия, но и целият свят празнуват победата във Втората Световна Война.
Искам да ви дам своите виждания за събитията, свидетели на които станахте през изминалия век.
Искам да ви дам своите виждания за тези събития, които получих след моето възнесение. Възможно е да ви се стори, че някои от изказаните от мен днес мисли влизат в противоречие с мислите, изказани от мен по време на моето въплъщение или са в противоречие с мислите, които сте срещнали в диктовките на Владиците, дадени чрез други посланици.
Ще се постарая да ви съобщя резултата на моите размишления за Русия. Вие трябва да прецените, дали да вземете моите мисли за основа на вашата дейност или да ги игнорирате.
Знаете, че аз много обичах Русия и тъгувах, че не можех да присъствам физически през по-голямата част от живота си на нейната територия.
Ако мисията, предприета от нас през 20-те години на миналия век по поръчение на Владиците бе успешна, то целият ход на историята на Русия и целият ход на световната история можеше да бъде друг. Говоря за мисията по връчването на свещеното ковчеже и посланията на Махатмите на тогавашното правителство на Съветска Русия.
Нашата мисия не успя и опитът на силите на Светлината да повлияят на ситуацията в Русия бе отложен за неопределено време. А на новия опит попречи моята смърт. Знаете, че с цялото си сърце се стремях към Русия след победата, удържана в тази страшна война.
Иска ми се да дам своите размисли за ситуацията в Русия въз основа не на външните събития, а на вътрешни, които стояха зад всичко, което се случи в Русия през миналият век. Революцията, разстрела на царското семейство, гражданската война, Великата Отечествена война, новата революция и властта на елита, която се установи сега.
Само две сили стоят зад всичките тези събития. Две сили, взаимодействието на които, когато не може да бъде хармонизирано, води до страшни катастрофи и до загубата на милиони човешки животи.
Едната сила е тази, която умножава илюзиите, а другата сила е тази, която е насочена към тяхното намаляване.
Вие можете да наричате тези сили, сили на Доброто и злото, но това няма да е съвсем правилно. Защото идеите на Доброто, на Общото Благо, ако попаднат под властта на силите, които създават илюзии, се превръщат в пълната си противоположност. И идеите на злото, ако попаднат под действието на светлите сили, също се обръщат в пълната си противоположност.
Знаете, че светът се движи от идеи, а идеите се реализират в света от хората.
Затова, каквато и да е идеята, ако няма кой да я реализира, тя няма да се осъществи. Ако идеята е добра сама по себе си, но тези, които я реализират са гнили отвътре, гнили в своето съзнание, то идеята ще се изкриви до неузнаваемост и ще се окаже нейна пълна противоположност.
А енергията в този свят идва само чрез хората. Енергията, Божествената Енергия постъпва в този свят чрез сърцата на хората. Затова вие самите управлявате накъде да насочите своята енергия.
Знаете, че ние подкрепяхме преобразуванията, които започнаха в Русия след революцията. Мнозина виждат противоречие в това . Позволете ми да дам някои пояснения.
Идеята за Общината, Общината на Светия Дух, като най-верен и справедлив начин за управление на обществото винаги беше подкрепяна от мен. Можете да прочетете за това в книгите на Агни-Йога.
Но ако идеята за Общините се реализира от хора, попаднали под влиянието на тъмните сили, то от осъществяването на тази идея няма да излезе нищо. Затова ние разчитахме на интелигенцията, на тези хора, които са способни, променяйки съзнанието си, да окажат влияние на хода на историята, без да участват пряко в управлението, а косвено, чрез изкуството, науката, образованието, системата на здравеопазването.
Виждахме, че това може да бъде направено. Но хората, които се възползваха от идеята за общината, за да дойдат на власт и да се възползват от плодовете на тази власт, направиха така, че всички отрасли на общественият живот да бъдат пронизани от правилни, но напълно безжизнени лозунги, защото се отричаше главното, което трябва да лежи в основата на всяка община – връзката с Йерархията и служенето на Бог.
Затова наблюдавахме страшното чудовище, което съществуваше през целия ХХ век в Русия. Змия с муцуна на лъв. И сега наблюдаваме озъбената паст на това чудовище.
Ръцете се отпускат и няма разбиране в съзнанието на най-просветената част от обществото за по-нататъшния път.
Русия е замряла. Като че ли времето е спряло. Нищо не се променя. А би се променило, но не знаят в каква посока да поемат.
Това, което става сега, е развихряне на силите, които подхранват илюзиите. А знаете ли, че в съответствие с Божествения замисъл, на тези сили им е останало малко време да са на власт. Затова са и толкова свирепи напоследък. Те злобеят, загубили всякакъв срам и отхвърлили всякакъв морал и нравственост.
Русия преминава през велико изпитание. Знаете, че Бог обича Русия, а Бог изпраща на любимците си най-трудните изпитания, защото в изпитанията растем, в изпитанията укрепва нашият Дух. И тези, които плачат и хленчат, и казват, че Русия е пропаднала, просто са попаднали под въздействието на илюзорните сили. Вашият Дух, вашата Божественост, Богът вътре във вас е това, към което трябва да насочите внимание.
Вие наистина сте великани на Духа, а тези колоси на глинени крака около вас, които управляват сега в Русия, ще се разрушат и разпаднат на части, ако богатирите дори само рамо да помръднат .
Замисълът на Бога за Русия е Общината на Светия Дух, основана на принципа на Божествеността, Божествената свобода, демокрация и грижа за всеки член на общината.
И тази Община няма да бъде обявена отгоре и няма да бъде наложена в хода на поредния преврат или революция. Божественият Път е пътя на постепенните промени в съзнанието на хората. А изменението в хорското съзнание, когато обхваща значителен процент от населението на страната, е способно да доведе до Божествено чудо.
И най-съвършената форма на управление не може да се задържи, ако не намира отклик в съзнанието и сърцата на хората.
Затова вашата първостепенна задача е създаването на Общини на Светия Дух навсякъде, във всеки град и във всяко село.
Събирайте се. Четете книгата “Община”. Четете книгите на “Агни-Йога”. Те са ви дадени.
Разсъждавайте над тези принципи, които трябва да легнат в основата на Общината.
Предавайте този образ на света чрез Интернет, чрез образованието на децата.
Вие трябва да наситите цялата страна с идеите за новото управление, с идеите за Общото Благо и Доброто.
Казвам ви, че всички Небесни Учители чакат вашите действия, за да ви окажат цялата си помощ.
Няма нищо ново в идеята за Общината. И за това трябва малко. Трябва просто да се заемете и да организирате Община направо там, където се намирате сега. Започнете тази работа, възлюбени.
Помислете защо идеята за Общината винаги предизвиква такава съпротива по целият свят? Защо тя никак не може да пусне корени в нито една страна на света? Защото това е нов начин на управление, който трябва да дойде на смяна на вече съществуващия. И тези, които са на власт сега, много добре разбират, че заедно с Общината ще дойде краят на тяхното манипулиране, на финансовият им контрол, на тяхното управление. Защото те могат да управляват, само основавайки своята власт на низшите, животински инстинкти на хората. Те не могат да противопоставят нищо на Божествения човек, който се подкрепя от всички Небеса.
Помислете над това как да дадете знанията на новото поколение, помислете над създаването на Общините на Светия Дух. И най-главната ви бъдеща задача е обединението. Обединението на всички светлинки, не на принципа на борбата срещу злото, а на принципа на любовта, помощта, милосърдието и състраданието.
И дори тогава, когато сте сами и около вас няма никой, с който да се обедините в Община, знайте, че вие вече сте Община на Светия Дух, ако строите своя живот и всичките си взаимоотношения с хората около вас на принципите на Общото Благо, Доброто и Любовта. Всичките Небесни Учители идват там където се намирате, за да пазят вашият път.
Общината, Благото, Доброто ще дойдат от вашите сърца. Вашата задача е просто да отворите сърцата си и да допуснете в тях Божествеността.
Очите се страхуват, ръцете вършат. Пътят укрепва вървящия по него.
АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Назад

© Татяна Микушина, 2005

Вярвам във великото бъдеще на Русия и бих желал да дам на всеки от вас частица от своята вяра
Възлюбеният Николай Рьорих, 30 май 2005 г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих, Възнесеният Владика, дошъл при вас чрез този посланик.
Толкова много неща ми се иска да кажа на хората, които са във въплъщение на Земята сега. Трябва да кажа необходимото. Да дам точно тези съвети и препоръки, от които трябва да се възползвате в днешно време.
Необходимо е да добавя към по-рано казаното само няколко понятия и разяснения, които са ви така необходими. Ако бях във въплъщение сега, бих насочил всичките си сили, цялата своя енергия и всичките си парични средства само към едно: създаване на система за безплатно образование на децата във възрастта, когато те са най-възприемчиви към получаване на всякаква информация и когато техните умове още не са блокирани от потока лъжлива информация, изливащ се от световните средства за масова информация.
Бих приложил максимума на своите усилия, за да се срещна с хората, които имат власт, а също и с такива хора, които имат в свое разпореждане финансови средства.
Трябва да се намерят подходящите думи, за да се убедят в необходимостта от създаване на широка мрежа от образователни учреждения за деца, които имат способности да учат и имат любознателен ум. Това трябва да е глобално хуманитарно образование със задължително изучаване на история на изкуствата, световна история, история на религиите, съвременни средства за комуникация. Именно широкия подход и изучаването на най-добрите образци както в науката, така и в изкуството, с които разполага човечеството на този етап и които са получени от човечеството като наследство от предишните поколения.
Образованието трябва да има най-разнообразен хуманитарен характер. Любознателният детски ум, свободен от догми, от религиозни догми и ширещата се безизходност, присъща на вече оформеното поколение, е способен да попие като гъба знанията и разбиранията, с които човечеството разполага.
Човекът, получил пълноценно образование и главното, получил представа за Божествения Закон ще служи за основа, фундамент, върху които ще можем да издигнем зданието на бъдещето, зданието на Новата Епоха, идваща да смени старата.
Нужно е да се отдели особено внимание в областта на религията. Никога не трябва да се утвърждават в съзнанието на детето основите на която и да е религия, съществуваща на Земята. Но трябва да се дадат знания и разбиране за основите на Вярата. Божественото чувство е изначално присъщо за всяко дете идващо в този свят. Особено за тези души, които принадлежат към новата, Шеста Коренна Раса и които вече започнаха своето въплъщение на Земята.
Това Божествено чувство, Вярата в Божествения Закон и в Божествената справедливост трябва да получат свободно развитие в съзнанието на детето, без да се подлага то на въздействието на никакви църковни догми. Откритото детско съзнание е способно много бързо да намери общата същност, общия Източник скрити зад всички съществуващи вери и религии. Именно това е необходимо за Русия на сегашния етап.
Русия е исторически подготвена да стане първоприемник на Новата Вяра, която не принадлежи към нито една от съществуващите вери, но която ги съдържа всичките.
Всяко противоречие на религиозна основа е проявление на ограниченото съзнание на хората. Нечистоплътни хора използват ограниченото съзнание на хората, за да утвърждават властта си, като въвеждат религиозни догми и правила. Задачата на тези нечистоплътни хора и на силите, действащи чрез тях, е да объркат човешкия ум и да ги вкарат в рамките на догмите и правилата, характерни за всяка от днешните религии на Земята.
И човек е принуден да изпитва върху себе си влиянието на противоположни сили. От една страна това са тегнещите над него догми и ограничения на официалните религии, от друга страна – съвършено безграничното и нетърпящо никакви ограничения Божествено съзнание, част от което е той самият. Това е неговото Висше, Божествено Аз.
Раздирани от това противоречие, хората са принудени действително да изживяват целия си живот между чука и наковалнята.
Предчувствам силна съпротива от страна на официалната религия при създаването на такива образователни учреждения на бъдещето.
Предчувствам колко трудно ще бъде да се направи замисленото и да се изпълни плана. Обаче всяко дете, получило пълноценно образование ще оказва влияние и ще участва във формирането на жизнените ориентири на хиляди и милиони граждани на страната независимо от сферата на работа, в която то ще избере да приложи своите сили.
Задачата за образованието на децата е задача, която по своята значимост и важност не може да се сравни с никоя друга. Държава, която не се безпокои за своето бъдеще, не може да бъде жизнеспособна държава.
Време е да се върнат в ежедневна употреба такива понятия, като достойнство и чест. Обществото има нужда от спешно възстановяване на нравствените ориентири. Напълно си давам сметка, че това, за което моля и това, за което става дума в днешната беседа, ще бъде много трудно изпълнимо. Страната като цяло и всеки гражданин на страната носят върху себе си кармата на безбожието, която Русия пое върху себе си след революцията в 1917 година и разстрела на царското семейство. Тази карма не позволява на много от вас да видят перспективата и скрива от вас Божественото виждане за бъдещето на тази страна.
Ако чувствате пълно безсилие и невъзможност да приложите своите усилия за създаване на условия за позитивно развитие на своята страна, в никакъв случай не изпадайте в отчаяние и униние.
Вярвайте в чудото, което ще спаси Русия. Вашата Вяра в Божественото чудо, което непременно ще се случи и ще спаси Русия, дава възможност на Възнесените Учители да се намесват в ситуацията в страната.
Понякога е достатъчно едно изказване, направено на време, в нужния момент и насочено по съответния начин, за да измени хода на историята на цялата страна.
Но за да стане възможно такова изказване и да бъде даден нужният импулс, е необходимо вие възлюбени, да приемете в съзнанието си възможността за явяването на чудото в Русия.
Молете се и в ежедневните си молитви молете Бога за спасението на Русия, за това Бог да се смили и да допусне чудо за Русия.
Твърде тежка е кармата, която натрупа Русия по времето на безбожието. Но е необходимо да приемете тази карма със смирение. Да се покаете. Именно покаянието и признаването на направените в миналото греховете ще бъде моментът, който ще позволи на Възнесените Учители да се намесят в ситуацията във вашата страна и да извършат чудото.
Не се надявайте на Америка и Европа. Не се надявайте, че някой ще дойде и ще спаси Русия. Русия ще възкръсне като птицата Феникс от пепелта и именно нейна мисия е да покаже пътя на целия свят, на същите тези Америка и Европа.
Всички пророчества за Русия са написани в руските народни приказки. Спомнете си Иван, който лежал, лежал върху печката, после печката сама тръгнала и Иван се преобразил и започнал да върши чудеса.
В руските народни приказки е записано пророчеството за Русия.
Говоря за това, което е съдено да стане и за това, което се подготвя, за това, което ще се изпълни за Русия.
Не говоря за далечното светло бъдеще и не ви призовавам да подготвяте внуците си да живеят при комунизма. Говоря за чудо, което ще се случи и ще бъде видяно от сега живеещите хора.
Хайде, Иване, ставай от печката! Твоето време дойде! Няма за какво повече да се излежаваш! Предстои огромна работа за преобразуване на съзнанието на човечеството!
Вие не осъзнавате силата, енергията, присъщи на народа на Русия. Ако Русия нямаше велико предназначение, щяха ли да прилагат толкова усилия силите на тъмата, за да подтискат всички зародиши на Новия Свят на територията на Русия в последните 150 години?
Аз вярвам във великото бъдеще на Русия и бих желал да дам на всеки от вас частица от своята вяра.
Аз СЪМ Николай Рьорих

Назад

© Татяна Микушина, 2005

     ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР

Владика Николай Рьорих,
     1 юли 2007 год.

   АЗ СЪМ Възнесеният Владика Николай Рьорих, отново дошъл при вас чрез нашия посланик. Аз дойдох след продължително прекъсване на нашето общуване. Това прекъсване се получи, тъй като в своите предишни диктовки* аз дадох някои указания и насоки за бъдещето на Русия и след това търпеливо чаках отклик от нейните жители на моя зов. За съжаление аз съм принуден да констатирам, че твърде малка част от жителите на Русия възприеха моя зов със сърцата си. Мнозина прочетоха и забравиха, а други просто се отнесоха осъдително. Аз дойдох, за да направя още един опит да ви предам същността на Учението свързано с великото бъдеще на Русия. Вие може да не ми вярвате, но има план на Бога за тази страна и искате или не искате този план трябва да се осъществи. Ние идваме, за да пробудим днешното поколение хора и да ги раздвижим за изпълнение на нашите планове, свързани с тази велика страна. Това не означава, че ние проповядваме изключителността на тази нация. Това само означава, че трябва да има точка на земното кълбо, откъдето да започне да се разпространява новото мислене, новата идеология, която ще стане господстваща в света много скоро според земното време. Тази идеология не е свързана с политика или осъществяване на някакви планове на физически план. Тази идеология е свързана с проявяването на Духа в материята. Това е идеологията, на която са учили пророците от миналото. И ако хората в своето съзнание бяха готови по-рано да възприемат и да разпространят широко Божествената Истина, тогава всичко щеше да се случи няколко столетия по-рано. Само вследствие на съпротивата на силите на тъмата, които действаха чрез невежите хора, сроковете се проточиха. И сега ние казваме, че времето е дошло, и посланикът в Русия е готов за осъществяване на замисленото. Работата се свежда само да вашата подкрепа. И само липсата на реална помощ и подкрепа от вас задържа проявлението на нашите планове. Ние ще започнем (изпълнението на нашите планове) веднага щом се появят сърца, готови да издържат на Небесния Огън. И след като започнем в Русия, веднага ще се появи интерес в целия свят. Необходим е пример. Трябва да се започне. Новата идеология е вече готова за проявление. И родилните мъки се проточиха. Ще започне раждането и появата на Земята на новото съзнание. Ние с нетърпение чакаме този момент. Вашето мислене е свързано с вашия физически свят и то не може да побере онези възможности, който ви подготвят Небесата. Необходимо ви е само да повярвате в нашето съществуване, да повярвате в това, че Ангелите Небесни са готови да ви дойдат на помощ. Ние чакаме вашия зов и вашата готовност. Събудете се от дългия сън! Станете и започнете да действате! Стига сте спали и сте се излежавали, обръщайки се от едната на другата страна. Руският народ винаги е бил муден дотогава, докато не бъде подбуден да действа. Ние идваме, за да пробудим вашия спящ разум, за да ви дадем тласък за развитие на съзнанието ви и за целенасочени действия за преобразуване на света, в който живеете върху принципите на Божествената целесъобразност. Цялата трудност е в това, че вашето съзнание чака някакъв външен тласък, външна организация и външен ръководител. Но този път Небесата залагат на появата на нов тип ръководител. И този ръководител ще бъде вашето Висше Аз. Вие трябва само да се вслушвате в гласа на вашата реална част. Да усетите докосването на Висшите светове. Престанете да се правете, че нищо не чувате и нищо не чувствате. Ние ви будим всеки ден! Ние даваме знаци и бием камбаната! Нашият зов звучи тревожно над Русия. Настъпи време за действие! И колкото и вашето външно съзнание да отхвърля мисълта за необходимостта от Божествени действия, все пак ще ви се наложи да започнете. Всички ваши действия трябва да стават на основата на дълбоки вътрешни подбуди. И всички ваши действия трябва да имат в основата си съвършено безупречен мотив, мотив, излизащ от вашето сърце. Всяка ваша привързаност или вреден навик ще ви пречат. Отделете в своето съзнание физическото, привързаностите към нисшите слоеве на финия свят, от висшето съзнание. Това разделяне неминуемо трябва да се направи в сърцето на всеки стремящ се. Цялата битка и цялата победа са заложени във вас. Армагедон се води във вашите сърца. И отделянето на зърната от плевелите става във вашите сърца. И вие сами се осъждате, когато правите окончателен избор между безсмъртието или смъртта и всичко старо около вас, изпълнено с плътски ви мисли и чувства. Ние ви зовем към планинските върхове на Божественото съзнание. Стига сте спали! Дайте си кураж! Битката се води не на живот, а на смърт. Битка за всеки човек, за всяка душа, която е във въплъщение сега. А вие продължавате спокойно да спите... Всички ваши действия на физически план изискват сверяване с вътрешния компас, намиращ се във вашите сърца. Престанете да обръщате внимание на външните обстоятелства в живота ви. Всички обстоятелства скоро ще се променят, Бог ще промени целия ви живот и всички обстоятелства в живота ви. Веднага щом лодкарят във вашето същество избере правилния курс, ние ще ви изпратим свеж вятър и тогава ще можете да се движите в правилната посока със скорост, за каквато дори не сте мечтали в старите времена на пророци и ясновидци. Казвам ви :”Новите възможности са пред вас!” И целите Небеса сега чакат само да направите вашия избор и да покажете способностите си за действия. Божествената възможност е отворена за Русия и чрез нея за целия останал свят. И тази възможност е свързана с новото съзнание, което трябва да дойде на смяна на старото. Всичко ще се промени около вас веднага щом промените посоката на вашите стремежи. Веднага, след като направите избор и се устремите към Божествеността, отхвърляйки старите си привързаности. Призовавам ви на Път! Давам ви посока. Чакам ви, всеки от вас, който е устремен. Аз съм готов да ви протегна ръка за помощ и да ви подкрепя на най-опасните участъци по вашия Път. Същото са готови да направят всички Възнесени Владици, които със затаен дъх ви наблюдават сега и очакват да видят вашия избор и посоката, в която ще тръгнете. Намирате се на критично място на Пътя си. Внимавайте да не сгрешите и да не попаднете в тъмни дебри, без Светлина, през следващите сто години. Аз разчитам на вас. АЗ СЪМ Николай Рьорих.

* Свърши тъмното време за Русия! Николай Рьорих, 14 април 2005 год

Замисълът на Бога за Русия е Общината на Светия Дух. Николай Рьорих, 9 май 2005 год.

Вярвам във великото бъдеще на Русия и бих желал да дам на всеки от вас частица от своята вяра. Николай Рьорих, 30 май 2005 год.

Назад

Изтегли като Word файл

                                      СЕРИОЗЕН РАЗГОВОР СЪС ХОРАТА НА РУСИЯ

                                           ВЛАДИКА НИКОЛАЙ РЬОРИХ

7 ЮЛИ 2009 г .

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Аз дойдох чрез този посланик за сериозния разговор, който днес ни предстои.

Времето, което остава не е чак толкова много. Времето на Божествената възможност, която е отворена за света.

И главната роля в тази възможност е длъжна да изиграе Русия.

Вие знаете, че моето сърце винаги страдаше за Русия, когато се намирах във въплъщение. И сега моето сърце постоянно се грижи за Русия. Аз и досега с всички мои помисли съм привързан към Русия. И чувствам товара на отговорността, който лежи върху мен.

Колко много бих могъл да направя, ако се намирах във въплъщение в Русия сега. Колко много възможности се откриха пред вас. Тези възможности не съществуваха по времето, когато аз бях във въплъщение. Аз не можех дори да бъда на територията на Русия и живях през по-голямата част от живота си извън нейните граници.

Сега вие живеете в Русия. Вие имате на свое разположение колосални възможности. Чудя се защо не правите нищо? Къде са онези мъже, които спасяваха Русия в страшните времена на нашествия от пълчищата чуждоземци през миналите векове.

Нима руската земя е обедняла до такава степен, че няма възможност да се обедини от великата идея за обединяване на всички светли сили, всички светлоносци на Русия, за да противопостави на чуждоземната култура и ценности руските ценности и руската култура? Руската култура винаги е била една от най-човечните и най-хуманните в света. Руските художници и композитори прославиха тази велика страна не чак толкова отдавна. Защо обедня руската земя?

Защо парите и материалните ценности са начело на парада? Докога ще се наслаждавате на чуждия начин на живот? Не е ли време да се върнете към истинските ценности?

Не настъпи ли времето да си спомните за достойнството и честта?

Не настъпи ли времето да възпитавате децата в преданост към непреходните общочовешки ценности? Вижте с какво се занимава вашата младеж. Така ли трябва да бъде?

Тъжно ми е да наблюдавам тази картина на всеобщо разложение и тлен.

Аз се опитвам да работя заедно с другите Възнесени Владици за пробуждането на душите на светлоносците на Русия от сън. Опитвам се да намеря онези представители на интелегенцията, за които още не е обезценена същността на понятието за чест, достойнство, родолюбие. Аз се опитвам да намеря тези души...

Обаче все повече и повече се отчайвам. Дори тогава, когато успея да намеря душа, пробуждаща се за Истината, и Вярата и Бога станат за нея на първо място, минава известно време и тази душа постепенно се отклонява от Божествения Път и започва да търси някакви митични ценности, някакви сурогати на културата.

Колко малко останаха душите, действително предани на висшите идеали на духовността. Колко малко сред тях са онези, които не са се обременили с карма и са способни да вършат работата на Владиците на физическия план.

С ужас си мисля за това, колко малко действително предани сътрудници, които не са изгубили ориентирите и не са се отклонили от курса, се намират във въплъщение.

Аз се обръщам днес най-вече към вас. Винаги сте побеждавали с умението си, а не с числеността. Затова е необходимо създаването на единен фронт срещу тази пошлост, която е завладяла понастоящем живота в Русия .

Колко много прекрасни души, дошли във въплъщение, за да изпълнят мисиите на Светлината, са уловени в паяжината на тази пошлост и всепозволеност.

Време е да се свика народното опълчение както по времето на Минин и Пожарски за противодействие на този враг, който е притиснал Русия от към финия план на мислите и чувствата. Време е да се противопоставят Божествените образци във всичко, на цялото небожествено проявление, което сега води парада.

Всяка рубла вложена днес в правилното възпитание на подрастващото поколение, ще се върне стократно, и духовните богатства на Русия ще бъдат приумножени в бъдещето.

И работата дори не е в материалните разходи, а понякога е достатъчно само проявлението на най-добрите качества на душата, за да бъдат посяти добри семена в душите на децата.

Вашата усмивка е безплатна, вашата любов е безплатна, вашата доброжелателност е безплатна. Всичко това ви го дава Бог. И всичко това сте длъжни да го привнесете в света.

Целият проблем е в това, че вие сте забравили Бога, забравили сте, че сте дошли в този свят да вършите работата на Бога, а не да изпълнявате прищявките на своето его, на своя плътски ум.

Аз дълго не идвах, за да дам послание, защото сдържах своето негодувание. Не бива така да се вълнувам.

Обидно ми е за страната, обидно ми е за нацията, обидно ми е за хората, седящи безцелно пред телевизорите и зад чашката с водка.

Засрамете се, мъже!

Аз искам всеки ден в своите молитви Божествената възможност за Русия да бъде продължена за още известно време. За да може страната най-после да се отърси от безцелното съществуване и от увлечението по лова на пари и нечестни печалби. Има истински ценности! Съществува това, за което сте дошли във въплъщение и към което сте длъжни да насочвате своите усилия всеки ден.

Аз дойдох за сериозен разговор с жителите на Русия и с онези нейни граждани, които заминаха зад граница, търсейки добър и лек живот.

Повярвайте ми, когато направите прехода, вие с учудване ще си спомняте за безсмислено прекараните във въплъщение дни, и ще се срамувате за взетите от вас решения, които ви дават блага във физическия свят, но които понякога завинаги затварят за вас Небесното Царство.

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Теглене

Назад

НУЖНИ СА СПОДВИЖНИЦИ НА ДУХА

Владика Николай Рьоирих 4 декември 2009 г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих дошъл при вас, за да дам своето поредно послание. Много неща се промениха от времето на нашата последна среща. И се промениха не в най-добрата посока.

Колко е тежко да се наблюдава невъзнесеното човечество от моето възнесено състояние на съзнанието. Колко много грешки и неуспехи можеха да бъдат избегнати, ако човечеството се вслушваше поне в една стотна от това, което се дава в нашите диктовки и послания.

Понякога неустоимо искам да сляза във въплъщение, за да поправя множество досадни грешки, които тъкат неизбежността на най-лошия вариант за бъдещето.

Доколкото това е възможно, аз наблюдавах развитието на посланичеството в Русия. Наблюдавах реакцията на хората в Русия към нашите послания. Хранех надежда за по-лек път, който благодарение на милостта на Небесата беше открит за Русия и за целия свят. Възможността е почти изпусната. Аз не зная какво трябва да се случи, за да се върне тази възможност и да се превърне в много и много прекрасни години на Земята, по времето на които във въплъщение ще могат да слязат прекрасни души, надарени с таланти и извършили в миналото много славни дела.

Когато пътувахме с посланието на Махатмите и с ковчежето свята пръст към Ръководството на комунистическата партия на Русия, ние нито за миг не се съмнявахме, че нашата мисия ще бъде успешна, че ще ни чуят и пред Русия ще се отвори светло бъдеще, което е възможно тогава, когато властта в Русия признае Владиците на Шамбала и тяхното Божествено ръководство. Ние бяхме уверени в победата и с тази радост пътувахме за Русия.

За мен беше голям удар това, че нас не само не ни изслушаха, но се опитваха да ни арестуват.

Горко на правителството и народа, които не приемат посланиците на Владиците. Тъма обхвана Русия за дълги години.

И по милостта на Небесата нова блага вест дойде в Русия, нов посланик донесе тази вест през 2005 година. Всичко започна да се променя в Русия, пукна се зората, полъхна свеж вятър, помитащ праха и слънцето освети плесенясалите ъгли на човешкото съзнание.

Толкова много надежди имаше. И всичко се повтори. Неуспех след неуспех. Съмнения и интриги, съдене и сплетни. Всичко това пресече потока на Божествената възможност и тъмата отново победи в Русия.

Много жалко за изразходваните усилия. Много жалко за енергията, която поливаше плевели вместо цветята на Божественото съзнание.

Съдържанието на тази моя диктовка не е много радостно. Пък и не може да има радост там, където мрака победи Светлината.

Единствената възможност, която продължава да бъде открита, това е възможността за ръст на Божественото съзнание в умовете и сърцата на хората.

Моля ви, въпреки мрака, въпреки какафонията и хаоса, съумейте да намерите покой във вашето сърце. Съумейте да се издигнете над светската суета и заобикалящия ви мрак и кажете:

„Аз няма да се спра! Нищо няма да ме спре! Аз вървя към Бога и никакви трудности и неуспехи на света не са способни да ме задържат.

Ще разпаля огъня в своето сърце! Аз никога няма да тръгна назад! Ще вървя напред и все напред и нищо няма да ме спре, защото аз вървя с Бога!”

Много предани и искрени сърца се намират във въплъщение. И тяхната Светлина понякога пламти така мощно в тъмнината на света, че ти се струва, че всичко още може да се измени. Всичко още може да се върне на благоприятния път.

Да можеше тези разединени пламъци да се обединят в единен порив и да се изтъче платно, на което би могло да се представят правилните и верни образци на бъдещето.

Как бих искал да ви помогна. Когато се намирах във въплъщение аз рисувах своите картини, за да може красотата да изпълва света. Бях уверен, че когато достатъчно много правилни образци се появят в света, тогава техните вибрации ще бъдат способни да заглушат каквито и да са вибрации на тъмата, смъртта и хаоса.

Аз и сега съм уверен в това. И мисля, че пропагандирането на правилни образци във всички сфери на живота е в състояние да измъкне човечеството от блатото на страховете, безделието, унинието и депресията.

Колко много верни образци съществуват във всички сфери на изкуството. Колко много правилни системи съществуват за възпитание и образование.

Достатъчно е да има просветено ръководство на държавно или дори на местно ниво, за да могат тези правилни образци да намерят своето широко приложение.

И не е нужно да се отнасяме снизходително към най-ниските човешки инстинкти. По такъв начин ние създаваме най-нежелателното бъдеще за нашите потомци .

Само светли образци! Само красотата трябва да заеме първите места във всички средства за масова информация и особено в телевизията и в интернет.

Всичко още може да се поправи! Нужни са сподвижници на духа! Нужни са творци и съзидатели!

Аз съм готов да помагам на всеки, който призове моето присъствие, за да помогна да се привнесе красотата във вашия свят .

Аз бях с вас в този ден. И аз съм винаги с вас в моето сърце!

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Теглене

Аудиозапис на диктовката на руски език можете да прослушате на адрес: http://sirius-ru.net/dictations/dek2009/audio.htm. Текста чете Т.Н.Микушина.

Назад

Беседа за реализацията на Божествената възможност в Русия

Владика Николай Рьорих, 13 януари 2010 г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Нашият разговор днес ще бъде сериозен. Затова – настройвайте се. Кой, ако не аз, ще ви даде вярна информация за истинското състояние на нещата на финия план на планетата. Кой, ако не аз, ще ви уведоми за онези опасности, които ви заплашват сега. Разбира се, на първо място бих искал да се обърна към жителите на Русия. Защото кармичните връзки с тази страна ме задължават и сега да работя за нейното благо. Аз съм свързан кармично с твърде много хора, намиращи се във въплъщение сега. Затова се надявам, че някои от тях ще прочетат това мое послание. Благодарение на вас и чрез вас аз ще мога да действам. Защото няма възможност да се отлага за бъдещето онова, което отдавна е назряло и се случва още сега. А сега страната е изправена пред избор.

Ясно очертани ориентири за бъдещето няма. Би могло още определено време да премервате върху себе си кафтана на западния образец. Обаче и без това се вижда, че този кафтан е тесен за широката руска душа.

Необходимо е да се обърнете към корените на Рус. Необходимо е да се издири всичко онова действително героично и светло, било в историята на Рус не само в далечните времена, но съществуващо дори и сега в паметта на това поколение, което още е живо и което постепенно напуска физическия план.

В миналото имаше много непривлекателни и тъмни неща. Но имаше и образци на героизъм, преданост, любов към отечеството, несравними с каквото и да е. Необходимо е да се избере най-доброто и то да се култивира в съзнанието на хората. Не защото искаме да утвърдим приоритета на руската нация, а защото сме длъжни отново да придобием национално достойнство и национална гордост. Ние има с какво да се гордеем! И историята на Русия трябва да се преподава на най-високо ниво във всички учебни заведения на страната.

Всички слоеве на населението изпитват крайно подтиснато състояние на съзнанието. Защото няма национална идея, която би обединила и сплотила хората. И общото състояние на хората сега е много по-лошо, отколкото по времето на социализма. В онова време поне се култивираше устременост и преданост към идеалите.

Народ, лишен от национална идея, народ, който не помни своето героично минало, няма бъдеще.

Необходимо е да се замислите за това, и това положение трябва да бъде поправено. Има хора, предани на Русия, на всички нива на държавната власт, във всички слоеве на обществото. Затова задача номер едно се явява утвърждаването на всичко най-светло, останало все още в обществото. На хората са им необходими идеали, към които те трябва да се устремяват. Хората се умориха от безверието и лицемерието.

И преди имаше бездарници и тунеядци, които лежаха на гърба на държавата. Но сега тунеядството и безделието, култът към парите и удоволствията, са поставени на пиедестал във всички средства за масова информация.

Как все пак смятате да шествате по-нататък и как Русия ще успее да изпълни своето Божествено предназначение, ако пошлостта продължава да е начело на парада. Никога в Русия безнравствеността и ниските нрави не са били издигани едва ли не в ранг на държавна политика.

Мнозина възприемат премахването на безнравствеността и ниските нрави от екраните на телевизорите и от светския живот като покушение върху основите на демокрацията.

Съзнанието преди всичко трябва да дорасне до демокрацията. Тогава ще бъде възможно да се разсъждава на тема демокрация. А сега е необходимо да се бият всички камбани и да се спасява това, което още може да се спаси при тази дяволска камарила, която е начело на парада.

Необходимо е всички жители на Русия сериозно да се замислят. Дори и най-доброто правителство няма да може да направи нищо, ако народът е невеж и тъмен.

Разбира се, по-лесно е да се управлява народа, когато неговото съзнание се намира на най-ниското ниво. Цялото управление става на нивото на животинските инстинкти. Обаче на кого е нужно такова общество, състоящо се от хора, които мислят само за физическото тяло, но са забравили за Бога и за душата?

Затова аз дойдох, и ще идвам и ще говоря дотогава, докато не се прекрати тази Божествена възможност. Настъпи времето сериозно да се замислите за бъдещето на Русия и да действате така, като че ли врагът е на прага. Необходимо е народно опълчение против пошлостта и невежеството. Никога няма да се уморя да повтарям, че отговорността за образованието на бъдещото поколение лежи върху всички, които сега вземат решения и от всеки от когото поне малко нещо зависи.

Сега Русия стигна до преломната точка. И противоположните сили имат значителен превес.

Затова всички, които четете тези мои редове, не мислете, че това не ви засяга, че вие не сте във властта и от вас нищо не зависи. Колективното безсъзнателно на нацията се образува от всеки от вас. И да се прояви героизъм е възможно не само на бойните полета.

Още има време. Но вратите на възможността всеки момент ще се затворят.

Всеки път идвам и всеки път се опитвам да разбудя вашите души от съня. Разбудената душа няма да пита какво да прави и да чака ясни указания. Разбудената душа действа в съответствие с вътрешните указания и е готова на подвиг, в каквото и да се проявява той. И понякога за мнозина от вас ще бъде подвиг просто да се откажат от всичко, което спомага за падението на нравите в обществото: алкохол, наркотици, цигари, глупава, затъпяваща съзнанието музика, бездарни предавания по телевизията и радиото. Цялата тази огромна индустрия за печелене на пари съществува само защото вие я храните със своите пари и със своята енергия.

Обществото е болно. Но ако нямаше възможност за изменения – не би имало смисъл да се идва и да се дават нашите послания.

Вероятността, че всичко ще се измени и ще се измени към по-добро, съществува. И тази вероятност трябва да премине границата от 50 процента, а това ще се случи само в този случай, когато вие не просто прочитате тези мои слова, а успеете да приложите казаното във вашия живот.

Няма бомби, но хората умират като при бомбардировка. И което е най-лошо от всичко, умират техните души. Тихо и безсмислено. Няма окупация, но хората се подлагат на най-жестоките изпитания, когато врагът се е затаил във всеки дом, в тъмния здрач на човешкото съзнание.

Аз дойдох днес за разговор с хората на Русия. И вярвам във великото бъдеще на тази страна.

Винаги след най-тъмната нощ идва разсъмването. И аз се надявам, че разсъмването на Божественото съзнание все още е достижимо за хората на Русия.

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

Теглене

НАЗАД

Новото съзнание ще даде възможност да покълне новото общество

Владика Николай Рьорих, 26 декември 2010 г.

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

По време на моето идване миналия път аз говорих за ситуацията в Русия. Говорих за това, което ме безпокои.

И днес имам намерение да направя опит да достигна до вашите сърца. До сърцата на тези, които се намират във въплъщение. И преди всичко до сърцата на хората, които живеят в Русия.

Много са малко действително преданите и искрените. Твърде много са онези, които искат да спечелят от всичко, в това число от стремежа за духовни търсения на младежта, а и на средното поколение.

Имам за какво да предупредя и имам от какво да предпазя. Винаги там където има Светлина, налитат ята врани, за да се напият с кръвта на Агнеца.

Затова трябва да ви ръководят бдителността и предпазливостта.

Събират се тълпи народ. Помислете, нужно ли ви е да ходите там?

Времето е такова, че във всеки момент може да се очаква взрив. И една искра е достатъчна, за да взриви цял склад със взривни вещества.

Сега, както никога преди, е необходима бдителност и предпазливост. На всеки реален светлоносец се падат хиляди желаещи да вкусят Светлината и да я използват.

Времето е сурово. Времето е опасно. Опасно е не с това, че можете да не доживеете до Победата на Силите на Светлината, а с това, че може да не опазите душата си.

Необходимо е да се предприемат най-обикновени действия. Да се грижите за чистотата на мислите, тялото и чувствата. Да се грижите за чистотата около вас. Да поставите преграда на цялата тази пошлост, която се излива на всеки ъгъл, от екраните на телевизорите.

Прекратете достъпа на бездарието и долнопробието в своя свят.

На противоположните сили трябва да се противопостави сплотеността на искрените сърца.

Там където е Истината, там Владиците ще поставят своя щит и ще опазят.

Колко жалко, че колективното безсъзнателно на руснаците не направи избор в полза на съветите и препоръките, които дават Владиците. Колко жалко, че Русия тръгна по стъпките на западната цивилизация. И душите на хората, привлечени преди към Истината, бяха отклонени от Пътя чрез лъскави играчки и съблазни.

Труден е изборът, когато има толкова съблазни. Но отказът от съблазните, преодоляването на изкушенията винаги са отваряли Светлия Път. Макар че малцина издържаха изпитанията, макар че малцина се устремиха по Пътя, начертан от Владиците, но тези малцина са способни засега да удържат побеснелите пълчища, с хитрост и съблазън отклоняващи от Пътя много светли души.

Колко е нужно да бъдете многократно по-предпазливи. А предстоят още по-сурови времена.

Иска ми се да предупредя и да предам своя опит на колкото е възможно повече светулки. Иска ми се да достигна до сърцата на онези, които изгубиха надежда и не виждат светъл лъч в обкръжаващия живот.

Вашето време ще настъпи, непременно ще настъпи. Необходимо е да издържите. Необходимо е да се сплотите и да дадете отпор на всички пълчища, които настъпват от всички страни.

Случва се змия да се крие в пазвата на най-добрия приятел. Загубите карат сърцето да се облива в кръв. Но е неизбежно. Защото времето е сурово. И като че ли врагът е завладял Русия.

Тъмнина от пълчища.

Но вярвам, че ще дойдат приказните богатири, ще изправят снага и ще се разлюлее руската земя, и ще пламне с надежда за нови времена.

Все още всичко може да се промени и Победата е възможна.

В 1812 година предадоха Москва на французите. И сега се наложи да се жертва столицата, за да се запазят силите. Твърде голяма е Русия, за да бъде завладяна.

Във всяко селце, във всяка далечна махала седи невинна на глед старица или старец и със своите помисли и молитви очиства пространството на много, много версти наоколо.

Имало е и по-тежки времена. Издържахме. И сега ще издържим!

Опасността е в това, че врагът се е притаил в залятите с изкуствено осветление витрини на магазините, в празничната суета и се е преместил във финия план на мислите и чувствата, в ефира на радио- и телевизионните предавания, във виртуалната реалност на интернет.

Новата премяна не бива да скрива вътрешната същност. Не всичко, което блести, е злато. Не всички, които говорят за Бога, са пастири. Много са вълците в овчи кожи, ще се наложи всички те да бъдат разпознати и изведени на Светлината на Истината.

Ще усиля многократно вашите постижения, ако успеете зад всички уловки да разпознаете змията на предателството, усойницата на богохулството и чакала на лъжата.

След като завършим важното дело, ще отпразнуваме Победата. А сега не е време за отдих, не е време за кръшкане от работа. Времето остана много малко и е нужно да се използва всеки час за работа, за Братството.

Новото винаги е срещало съпротивление. А това ново, което идва, ще засенчи всичко, което е било досега.

Новото съзнание ще даде възможност да покълне новото общество. Затова живейте така, като че ли това е последният ви ден и трябва да успеете за всичко, което сте обещали на Владиците преди въплъщението.

Изгубихме мнозина. Затова на всеки ще се наложи да се бори за десетима. Погрижете се за чистотата на вашите одежди, за да няма в какво да ви упрекнат.

Не се поддавайте на тези, които ви въвличат в дълги спорове, критика и осъждане. Отсечете всичко излишно и вървете с летяща походка към бъдещето!

АЗ СЪМ Николай Рьорих.

СТРАЖАТА НА ХИМАЛАИТЕ

Загадъчна картина, пълна с дълбок символичен смисъл, сияеща със студени цветове, с планини, насочващи погледа към небесните висини. Николай Константинович със своето изкуство предава духовният магнит на Хималаите: “Всички погледи са обърнати натам, където над облаците се извисяват величествените бели върхове. Възнасят се като особена задоблачна страна”[57]. В тази страна има много тайни, които привличат смелите търсачи, но ледените блокове им преграждат пътя. Но сред хаоса на грамадите в тъмна рамка е отделена проблясващата светлина към далечния връх или, може би, към кулата на съкровената Шамбала. Тя, тази кула, се разпознава по другите картини на майстора. “Изкачвайки се в Хималаите, вие сте приветствани от името на Шамбала. При спускането в долината същото велико понятие ви благославя”[58], – пише художникът, преминавайки с експедицията най-високите хребети на Азия.

Цялата мъдрост, всички духовни откровения, идващи от планините, мисълта за Световната Община се свързват с тази легендарна страна. Сказанията за нея внимателно се пазят от народа. Рьорих с разбиране е възприемал тази предпазливост: “Всички ние знаем, как, посещавайки музеите и храмовете без особено разрешение, ние не можем да изучаваме складовете и съкровищниците, където понякога се пазят най-ценните предмети”[59].

Така и тук, в Хималаите, духовните съкровища са пазени от Стража. Стоящите високо, сякаш на ледени пиедестали, Стражи – Махатми – достигат равнището на върховете като великани на духа. “Винаги очаквани, неочаквано Махатмите са творили в просторите на Азия огромен, особен живот. Когато е нужно, Те са се проявявали. Ако е било необходимо, Те са преминавали незабележимо, като обикновени пътници. Те не пишат върху скалите Своите имена, но сърцата на знаещите пазят тези имена по-здраво от скалите”[60].

Картини на Николай Рьорих

В тази картина на Рьорих се срещат много интересни неща. Когато я разглеждах известно време едното водеше до друго, а то от своя страна до трето.
В началото се питах за ламята в дясно на пещерата, която е зейнала и от нея идва водата, както и за отраженията на повърхността.

Самата картина може да се разглежда като две земи, горната и долната. Сталакмитите зад Буда в ляво му са в сянка, или градът на долната земя е в тъмно, понеже доста приличат на цял град. Ако се обърне картината, така че горе да стане долу.. същият този град е светъл, градът на горната земя е от светлина.
Така, дадох огледален образ на картината, понеже ми се искаше да видя огледалния образ на Буда във водата. В горната земя има едни три сталактити, които са разположени в три от посоките/отбелязаз съм с бели линии и точки/. Четвъртата посока се явява самият Буда седящ в долната земя. Срещу него в преден план е седнал един сталакмит /отбелязан с бяла линия/, което е връзката за четвъртата посока, липсваща като изображение в горната земя и поставена пред Буда в долната, именно той.

Сега нека изправим чашата и събираме огледалните образи в централната вертикална права. В средата ми се вижда нещо като ваджра с камбанка, чиито долни краища са като две събиращи се длани, загребващи от земята.
Като продължим да събираме картината- дланите, докато се достигне една точна мудра /дхяни/ – едната длан поставена върху другата, пръстите успоредни, а палците се докосват с върховете си. Тогава се образува и човешко тяло в картината над събраната камбанка.. образът на водата в чашата.
Мисля, че се получи една много красива чаша излизаща от земята. А между Буда си идват на место и очите.
"Съзнаването на красотата ще спаси света"
Николай Рьорих

Гаутама Б удда	Гелиос	Санат Кумара	Венера	Заратустра	Победа	Сурия	Мелхиседек	Омри-Тас	Иисус Христос	Кутхуми
Эль Мория	Ланто	Павел Венецианец	Серапис Бей	Илларион	Нада	Сен-Жермен	Маха Чохан	Ланелло	Гуань Инь	Богиня Фортуна
Джвал Кул	Голубой Орел

Владика Ел Мория Чохан на Първи Лъч ден вторник ,цвят син

ЛИКОВЕ НА ВЛАДИЦИ

сърца

ВЛАДИЧИЦИ

ОБИТЕЛИ НА АРХАНГЕЛИТЕ

АРХАНГЕЛИ

сърцаMichael Wilkinson -Akrylic UniverseMichael Wilkinson -Akrylic Universe

сърца

сърца

Татяна Микушина

вторник, 27 септември 2011 г.

Да дадем Любов и Грижа на Децата!

Фрагмент от диктовката на Възлюбения Николай Рьорих от 30 май 2005 год.

НИКОЛАЙ РЬОРИХ

БИОГРАФИЯ НА ТАТЯНА Н. МИКУШИНА

мандала

сърца

МАЙТРЕЯ

сърца

Силата на състраданието

сърца

Елена П. Блаватстка

Николай Рьорих

Елена Рьорих

Писма

Елизабет Клер Профет

ВЛАДИКА ЭЛ МОРИЯ

Учителя на Човечеството

УЧИТЕЛЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВЛАДИКА ЕЛ МОРИЯ

ХРАМ ДОБРА ВОЛЯ

ХРАМ ДОБРА ВОЛЯ

ШАМБАЛА

САНАТ КУМАРА

Ефирната Обител на Санат Кумара

СЕН ЖЕРМЕН

ЗАМЪКА РАКОЦИ И ХРАМА НА МАЛТИЙСКИЯ КРЪСТ

ЗАМЪКЪТ РАКОЦИ И ХРАМЪТ НА МАЛТИЙСКИЯ КРЪСТ

ЕФИРНАТА ОБИТЕЛ НА СЕН ЖЕРМЕН

ПЕЩЕРАТА НА СИМВОЛИТЕ В СЕВЕРНА АМЕРИКА

ВЛАДИКА КУТХУМИ

ЕФИРНАТА ОБИТЕЛ НА КУТХУМИ В ТИБЕТ

Серапис Бей

ОБИТЕЛТА НА СЕРАПИС БЕЙ В ЛУКСОР

ЕФИРНАТА ОБИТЕЛ НА СУРИЯ И КУСКО

вторник, 27 септември 2011 г.